Въвеждането на еврото в България от 1-и януари 2026 г. е не само значимо икономическо събитие, но и основание за засилен регулаторен контрол върху бизнеса.

В предходното издание на нашия бюлетин разгледахме проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България („Закон за еврото“). На 8-и август 2025 г. тези изменения официално влязоха в сила и се превърнаха в действащо право, пораждащо конкретни задължения и практически последици за търговците.

В настоящия материал ще разгледаме окончателната правна рамка по въвеждането на еврото в страната, включително ключовите изменения от 8-и август 2025 г., както и някои практически въпроси по прилагането на закона, които вече масово се поставят от страна на търговците.

1. Двойно обозначаване на цените

За вече стартиралия период от 8-и август 2025 г. до 8-и август 2026 г. – т.нар. „период на двойно обозначаване на цените на стоки и услуги“ – цените ще трябва да бъдат изписвани едновременно в левове (BGN) и в евро (EUR) при предлагане на стоки и услуги на потребители. Двете стойности се поставят в непосредствена близост, с еднакъв размер, вид и цвят на шрифта – същото изискване важи и за изписването на символите на двете валути.

Задължението за двойно обозначаване на цените намира приложение при физически магазини, каталози, уебсайтове на търговци (независимо дали е възможна директна онлайн покупка или не) и всякакви други публични източници, в които са посочени цени и които са насочени към и достъпни за потребителите. В случай че тарифа се прилага едновременно за потребители (B2C) и за бизнес клиенти (B2B), отново следва да бъде спазено изискването за представяне на цената в двете валути.

На практика това означава, че всеки канал за ценова информация трябва да съдържа и двете цени - в левове и в евро. В обхвата на задължението попадат и промоционалните кампании, при които е препоръчително и двете цени (редовна и промоционална) да бъдат посочени едновременно в двете валути. Важно е да се отбележи, че по силата на изрично законово изключение, данъчните фактури не подлежат на двойно обозначаване.

Изискването е безспорно обременително, особено в онлайн среда, при която по технически причини системите не винаги позволяват едновременно визуализиране на две цени. Независимо от това, разпоредбата е възприета с оглед защита на потребителите и предотвратяване на възможни заблуждаващи практики. В интерес на бизнеса все пак бе прието срокът на двойното обозначаване да бъде съкратен с над 4 месеца, след като първоначално бе нормативно предвидено да продължи до края на календарната 2026 г.

2. Защита срещу спекула

В периода на двойното обозначаване на цените те могат да се повишават само при наличие на външни „обективни икономически фактори“. Първоначалният проект на планираните изменения в Закона за еврото включваше конкретни примери, при които би се приело, че е налице „извинителна“ причина за повишаване на цените, а именно – увеличение на цените на суровини и материали или на електрическата енергия и природния газ, или на горивата; увеличаване на минималната работна заплата; нарастване на данъчно-осигурителната тежест; форсмажор и други.

В крайна сметка дефиницията за „обективни икономически фактори“ остана значително по-обща. Прие се, че това са „външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

Независимо от горното, първоначалната версия на проекта несъмнено дава индикация какъв тип обстоятелства ще се третират като обосноваващи увеличение на цените. Безспорно е също, че търговците следва да водят подробна документация, удостоверяваща наличието на подобен тип фактори. При проверка от регулаторните органи тежестта на доказване, че увеличението на цените е обосновано и законосъобразно, ще падне върху търговец, и при поискване релевантната информация следва да бъде представена в рамките на 5 дни на компетентния орган – КЗП, НАП или КФН.

За големи търговци (оборот над 10 млн. лв.) в определени сектори – хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, лекарства и др. - се въвежда и допълнително изискване ежедневно да публикуват до 07:00 ч. цените на стоки от „голямата потребителска кошница“ в машинночетим формат на интернет страниците си, а ако не поддържат такава - да ги предоставят на КЗП.

Уредбата в тази част със сигурност създава известна сигурност по широко обсъжданата тема за спекулата в страната и е механизъм за защита срещу прекомерно увеличение на цените. В същото време остават отворени редица практически въпроси, неуредени изрично в Закона за еврото - по какви конкретни критерии ще се преценява дали факторите са „обективни“; необходимо ли е да се доказва пряка причинно-следствена връзка между обективния фактор (например, завишени транспортни разходи) и цената на конкретен продукт; как ще се третират промоционални кампании с ограничен срок на действие, при които също се достига до флуктуация на цените и др.

Отговорите вероятно ще се търсят чрез общите правни и икономически принципи, но липсата на изрична уредба и съдебна практика (към настоящия момент) не изключва риск от непоследователна и понякога дори произволна административна практика.

3. Период на двойно обращение на валутите

През целия м. януари 2026 г. и левът, и еврото са законно платежно средство. През този период търговците са законово задължени да приемат плащания в левове (BGN), като от 1-и февруари 2026 г. плащания в левове вече няма да се приемат. На практика, това засяга основно плащанията в брой, тъй като банковите сметки ще се превалутират автоматично.

Препоръчително е още от декември 2025 г. касовите апарати, ПОС терминалите и онлайн разплащателните системи да бъдат адаптирани, за да няма технически прекъсвания в началото на годината.

В контекста на трудови правоотношения, е важно да се уточни също, че няма да е необходимо сключването на отделен анекс към трудовия договор, в който да бъде упоменат размерът на възнаграждението на служителя в евро – превалутирането на заплатата ще се извършва ex lege по общите правила на Закона за еврото. По аналогични причини няма бъде нужно и посочване на нова банкова сметка, ако такава фигурира в трудовия договор – служителят ще продължи да получава възнаграждението си по същата, която автоматично ще бъде превалутирана от 1-и януари 2026 г.   

4. Санкции и „гратисен период“

До 8-и октомври 2025 г. при нарушения, свързани с двойното обозначаване на цените или повишаване на цените без надлежно документиране на обективни икономически фактори, регулаторните органи ще издават само писмени предупреждения. Все пак, този период следва да бъде използван от бизнеса за подготовка и привеждане на търговската дейност в съответствие със закона.

След тази дата, глобите за нарушение на двойното обозначаване на цените могат да достигнат до 5 000 лева (приблизително 2 500 евро) за първо и 10 000 лева (приблизително 5 000 евро) за повторно нарушение.

5. Конверсия на дружествения капитал

Важно е да се отбележи също, че капиталът на търговските дружества ще се превалутира автоматично от Търговския регистър по фиксирания курс – 1.95583. Превалутирането и закръгляването се извършва съгласно общите правила по Закона за еврото, които анализирахме в предходни наши издания.

Формално, до 31.12.2026 г. дружествата ще трябва да подадат в Търговския регистър актуализиран устройствен акт (дружествен договор или устав), в който е отразена стойността на капитала в евро, респективно – новата номинална стойност на 1 дял или 1 акция, според правно-организационната форма на дружеството. Законът обаче предвижда, че ако междувременно бъде стартирана друга процедура по вписване (например, промяна на управител, седалище и адрес на управление или др.), в рамките на същата регистрационна процедура търговецът е длъжен да обяви и актуализирания устройствен акт.

Предвид, че търговците подават за обявяване годишните си финансови отчети за предходната финансова година най-късно до 30-и септември, това автоматично означава, че и актуализираният устройствен акт следва да бъде представен най-късно до тази дата.

Влизането на еврото в страната е шанс за модернизация и за по-дълбока интеграция на българската икономика с тази на ЕС, но е и тест за готовността на бизнеса да се адаптира бързо и без сътресения. От гледна точка на компаниите това означава навременна актуализация на вътрешни системи и уебсайтове, адаптация на вътрешни правила и документи, както и постоянно следене на новите съдебни и административни практики, с оглед избягването на риска от санкции.