Темата за въвеждането на еврото в страната и защита срещу спекула продължава да бъде в центъра на обществения живот. Независимо, че все още остават четири месеца до приемането на еврото като официална валута в България,  Народното събрание работи активно върху адаптирането на нормативната уредба - на второ четене беше приет Закон за изменение и допълнение на вече влезлия в сила и широко обсъждан Закон за въвеждане на еврото в Република България („Закон за еврото“).

Промените имат за цел да внесат допълнителни яснота по някои от ключовите аспекти на Закона за еврото, пораждащи най-много въпроси от страна на бизнеса, като например:

(i) Правилата за двойно обозначаване (в евро и в лев) на цените на стоките и услугите, което е задължително при предлагането им на потребители;

(ii) Условията, при които бизнесът ще има право да повишава цените на предлаганите стоки и услуги, респективно - мерките срещу необоснованото им повишаване в контекста на преминаването към еврото (спекула);

(iii) Административен контрол и санкции.

Сред основните предложени промени е удължаването на времевия период, през който ще действа забраната за „необосновано“ повишаване на цените от търговците. До този момент ограничението се планираше да важи до 01.02.2026 г., съвпадайки с периода на т.нар. „двойно обращение“ - когато банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България.

През този интервал от време, съгласно действащия Закон за еврото, търговците нямат право да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги освен когато това е продиктувано от обективни икономически фактори.

Със законопроекта тази забрана ще запази действието си, но ще има по-дълъг времеви обхват и ще се разпростира през целия период на двойно обозначаване на цените, т.е. от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г. Съвсем естествено, това предложение цели да минимизира рисковете от спекулативно увеличение на цените – тема, която е в центъра на обществения и политически живот през последните седмици и месеци - както и да осигури по-висока степен на защита на потребителите.

Все пак, за да може бизнесът да се подготви, в първите 2 месеца след 08.08.2025 г. контролните органи ще могат да издават само писмени предписания, но не и да глобяват търговците при нарушения на горните изисквания.

До този момент един от най-често поставяните от бизнеса въпроси бе какво всъщност означава понятието „обективни икономически фактори“, при наличието на които увеличението на цените се счита за допустимо? При какви хипотези се приема, че са налице „обективни икономически фактори“ и как са доказват те?

В опит за изясняване на този въпрос, законопроектът прецизира дефиницията за „обективни икономически фактори“. За такива ще се считат „външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността".

Дефиницията, разбира се, е индикативна , и има за цел да даде единствено насоки какъв тип обстоятелства могат да бъдат възприети като „извинителна“ причина за увеличаване на цените. Във всички случаи обаче, тежестта на доказване, че такова обстоятелство е настъпило, ще бъде носена от търговеца.

За да се предотвратят недобросъвестни практики, се въвежда допълнително задължение за търговците по време на периода на двойно обращение – ако потребител е платил или получил ресто в евро, при изрично запитване от негова страна, търговецът трябва да го информира за стойността в лева на платената или получена сума.

Друг проблематичен за бизнеса въпрос е технически и е свързан с визуалното представяне на цените на стоките и услугите в двете валути. Законопроектът дава някои насоки и в тази връзка, като уточнява, че цените трябва да бъдат изписвани с еднакъв шрифт, вид и цвят, включително обозначенията на валутата, съкращенията или символите. Остава също така изискването двете цени – в левове и в евро – да бъдат разположени в непосредствена близост една до друга.

Предвидени са и нови разпоредби, осигуряващи по-ефективен достъп на контролните органи до всякаква информация, свързана с ценообразуването. Съвсем логично, те ще имат право да изискват информация, да осъществяват достъп до търговски обекти и да получават съдействие от страна на проверяваните лица във връзка с всяко увеличение на цените.

С цел гарантиране, че всички правила ще бъдат спазвани от частния сектор, контролни правомощия са предвидени за редица публични органи - Национална агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на потребителите. При констатирани нарушения на забраната за необосновано повишаване на цените се предвиждат санкции в по-висок размер.

С оглед промените търговците следва внимателно да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. При планирано повишаване на цени се препоръчва да бъде потърсена правна помощ относно допустимостта му и начините за надлежно документиране, с цел избягване на административни санкции.