ВКС отправи преюдициално запитване до съда на ЕС по дело, водено от „Пенков, Марков и партньори”

17 Ноември 2020

Екипът по Процесуално представителство на адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ направи значим пробив по обезпечително съдебно производство с международен елемент, свързано с ключови въпроси по прилагане правото на ЕС в светлината на обществените поръчки и споровете, които могат да възникнат във връзка с изпълнението на договори за обществена поръчка между възложители и изпълнители от различни юрисдикции в общността.

Със свое необжалваемо определение от 28.10.2020 г. по ч. т. д. № 866/2019 г. на ВКС, публикувано на 29.10.2020 г. на сайта на ВКС, състав на 2 ТО на ВКС, възприе тезата на нашите процесуалисти, изразена в подробно обосновано искане по чл. 629, ал. 3 от ГПК, че по делото се налага отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, с оглед тълкуването на нормите на чл. 1 и чл. 35 от Регламент 1215/12 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Запитването до СЕС е едва шестото, отправено на основание чл. 267, пар. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз от ВКС, за период от близо 14 години.

„Пенков, Марков и партньори“ защитава по делото италианските дружества Тото С.п А, Коструциони Дженерали (TOTO S.pA. Costruzioni Generali) и Вианини лавори С.п.А, (Vianini Lavori S.Pa), които са консорциални партньори по договор за обществена поръчка в Република Полша. По искане на двете италиански дружества, Софийският апелативен съд е допуснал обезпечение на искове, предявени в Република Полша срещу полското Министерство на финансите –  Главен Директор на националните пътища и магистрали („Държавната хазна“), за признаване на установено, че ответникът не притежава вземане за неустойка срещу тях във връзка със закъсняло изпълнение на обществена поръчка по пътно строителство и изграждане на скоростен път между градовете Познан и Вроцлав в Република Полша и няма право да упражни правата по застраховки - гаранции за добро изпълнение и обезпечаване на плащане, издадени от българското ЗД „Евроинс“ АД, в полза на Министерство на финансите („Държавната хазна“) на Република Полша. Софийският апелативен съд е постановил определение по искането на италианските дружества и е допуснал запори на вземанията на полската държава по издадените от българския застраховател гаранции до пълния размер на гаранциите.

Без това обезпечение полската държава щеше да усвои гаранциите въпреки наличието на висящ правен спор относно основанието за тяхното изплащане.

Обезпечението е обжалвано пред ВКС от Държавната хазна на Полша, която е посочила подробни съображения срещу акта на българския съд, най-съществените от които са: (1) че делото изначално не е било подведомствено на български съд, тъй като ответникът, като орган на изпълнителната власт в Полша и упражнявайки суверенни права на Република Полша, има юрисдикционен имунитет на основание чл. 18, ал. 2 от ГПК и не може да бъде ответник по дела пред български съд; (2) че нормата на чл. 393 от ГПК не допуска налагането на обезпечителни мерки срещу държавни учреждения, включително и такива на друга страна-членка на ЕС; както и (3) че доколкото в договора за обществена поръчка между страните, съгласно чл. 25 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (“Регламентът”) по застраховките-гаранции е уговорена подсъдност на компетентния съд в гр. Варшава, Полша, жалбоподателят счита, че полските съдилища имат изключителна компетентност да разглеждат всички спорове, свързани с договора, включително досежно обезпечителните мерки.

Върховният касационен съд споделя становището на процесуалния екип на „Пенков, Марков и партньори“, че се налага произнасяне на СЕС относно попадането на процесния случай в приложното поле на Регламент (ЕС) №1215/2012 и автономното приложение на регламента и неговия примат над национални норми, уреждащи привилегии за органи на публичната власт в обезпечителното производство. Сезираният състав на ВКС  счита, че в практиката на Съда на Европейския съюз не е налице тълкуване на въпросите за приложението на чл. 35 от Регламент (ЕС) №1215/2012 и чл. 1, пар. 1 от Регламента в условията на трансграничен спор относно допускане на обезпечителни мерки срещу държава членка в съд на друга държава членка, във връзка със спорове по правоотношения, произтичащи от изпълнението на договор за обществена поръчка и по-специфично – претенциите за неустойки по такъв договор, и с оглед на реалната връзка между предмета на мерките и териториалната юрисдикция на съда, пред който се искат мерките.

Ето защо ВКС е счел, че такова тълкуване следва да бъде дадено за правилното решаване на делото и го е поискал от СЕС. Искането на българския съд е за разглеждане на запитването по реда на бързо производство, доколкото делото по същество е обезпечително и с временен характер. При тези обстоятелства очакваното произнасяне на СЕС ще бъде сравнително скоро. Екипът на адвокатското дружество ще следи с внимание и с положително очакване това производство.

Отговорите на СЕС ще бъдат от важно значение за всички субекти в общността и ще  попълнят празнота относно възможността на изпълнителите по договори за обществени поръчки да търсят привременни мерки за защита на правата си извън юрисдикцията на съда по седалището на възложителя – орган на държавната власт на съответна страна-членка на ЕС.

По този проект екипът на „Пенков, Марков и партньори“ е воден от асоциирания ни партньор и ръководител на групата по процесуално представителство Атанас Вълов. В групата по процесуално представителство по изготвяне на запитването участваха адвокатите Павел Цанов, Ралица Тихова, Красина Панова и Мартин Димитров. Линк към електронната страница на делото пред ВКС може да намерите по-долу:

http://www.vks.bg/pregled-delo?id=e0fe6ac15d4ddf10c225768000409ffe/db67dd7c6950e4cdc225858b003110f5