На 16.07.2026 г. група народни представители внесоха в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за въвеждане на еврото в Република България („ЗВЕРБ“). Предложените промени съдържат две практически облекчения за капиталовите търговски дружества – (i) по-дълъг срок за привеждане на дружествените им документи в съответствие с изискванията на ЗВЕРБ и (ii) отпадане на задължението актуализираните документи да се представят още с първото подадено заявление до Търговския регистър след 01.01.2026 г.
Съгласно действащата уредба, капиталовите дружества трябва в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото да актуализират своите устави, дружествени договори или учредителни актове, както и останалите си вътрешни документи така, че в тях да бъдат отразени превалутираният размер на капитала и номиналната стойност на дяловете или акциите в евро.
Законопроектът предлага този срок да бъде удължен от 12 на 36 месеца. Така дружествата ще разполагат с три години от датата на въвеждане на еврото, за да приемат необходимите изменения и да приведат документите си в съответствие със ЗВЕРБ.
Важно е да се направи разграничение между превалутирането на вписания капитал и актуализирането на дружествените документи. Агенцията по вписванията вече извърши служебно превалутирането на вписания в Търговския регистър капитал на дружествата. Самите дружества обаче трябва да отразят новите стойности в своите устави, дружествени договори, учредителни актове и други вътрешни документи.
Второто съществено облекчение се отнася до момента, в който актуализираният устав или дружествен договор трябва да бъде представен в Търговския регистър. Понастоящем това следва да стане едновременно с подаването на първото следващо заявление за вписване на обстоятелства или обявяване на актове, независимо от неговия конкретен предмет. На практика, това означава, че дори заявление, касаещо относително несъществена промяна (като например промяна на вписания предмет на дейност), повлича със себе си задължението да се представи актуализиран устав или дружествен договор.
Предлага се това автоматично изискване да отпадне. Актуализираният устав, дружествен договор или учредителен акт ще се представя в Търговския регистър само когато неговото представяне поначало се изисква по закон. Това ще бъде необходимо при заявяване на промяна, която налага и съответно изменение на разпоредби в самия устройствен акт на дружеството - например, при промяна на седалището и адреса на управление на дружеството.
По този начин се преодоляват и притесненията, изразени от представители на бизнеса, че дружествата няма да могат да обявят годишните си финансови отчети, без едновременно с тях да представят и актуализиран, съгласно ЗВЕРБ, дружествен договор, устав или учредителен акт.
Според мотивите към законопроекта Агенцията по вписванията е превалутирала служебно капитала на близо 1 000 000 капиталови дружества. Към 30 юни 2026 г. едва около 90 000 от тях, или приблизително 10 %, са изпълнили задълженията си във връзка с превалутирането. Това означава, че промените биха засегнали над 846 000 дружества, които до момента не са представили актуализирани дружествени документи.
Предложенията целят едновременно да намалят административната тежест за бизнеса, но и да предотвратят допълнително натоварване на Агенцията по вписванията, което иначе би могло да доведе до допълнително забавяне при разглеждането на заявленията в Търговския регистър.
Законопроектът предстои да бъде обсъден и гласуван от Народното събрание. До окончателното му приемане бизнесът следва да има предвид, че действащият 12-месечен срок и настоящите изисквания за представяне на актуализираните документи формално остават приложими.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
