Промените са свързани с приетия на 18.05.2022 г. Доклад за Република България от Петия оценителен кръг на Комитета MONEYVAL, констатиращ редица пропуски в техническото (законодателно) съответствие на България в сектора, както и неефективност на системите за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Сред по-съществените изменения могат да бъдат посочени, както следва:
1. Установяването на качеството „видна политическа личност“ и свързано с нея лице в рамките на комплексните проверки занапред няма да може да бъде установявано само въз основа на декларация от съответния клиент/действителен собственик. Задължените лица ще бъдат длъжни да приложат втори способ за установяване на това качество, а именно проверка във вътрешни или външни бази данни или прилагане на мерки за разширена комплексна проверка.
2. Измененията в закона окончателно затвърждават позицията, че произходът на средствата следва да бъде установяван във всички случаи на извършвана комплексна проверка на клиент, а не само в изричното предвидените до този момент в закона случаи (при наличие на видни политически личности, отношения с лица от високорискови трети държави и др.). Предвидена е и за първи път дефиниция на понятието „произход на средства“, а именно – това е източникът на средствата, използвани в рамките на установени делови взаимоотношения или конкретна операция или сделка.
3. Предвидено е, че в понятието „високорискови трети държави“ вече ще бъдат включвани освен относимите до този момент държави, посочени в списъци на Европейската комисия, така и такива, определи в списъците на FATF. Спрямо клиенти от тези държави, задължително следва да бъдат прилагани съответни мерки за разширена комплексна проверка, а самите „черни списъци“ се публикуват на страниците на надзорните органи – ДАНС, БНБ, КФН и т.н.
4. Фиксира се санкцията при неизпълнение на задължението за вписване на действителен собственик в съответния публичен регистър (търговски регистър, регистър БУЛСТАТ и т.н.) на 5,000 лв.
5. При извършване на широк обхват нарушения на ЗМИП е изключено изначално приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, което означава, че при установяване от надзорните органи на нарушения на ЗМИП (или свързаното законодателство) задължените лица няма да могат да се позовават на наличието на т.нар. „маловажен случай“. При него, като общо положение, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
6. При определени условия, посочени в закона, като задължени лица по ЗМИП могат да отпаднат някои категории юридически лица с нестопанска цел, като например – творчески съюзи, съсловни и браншови организации, работодателски и синдикални организации, стопански камари и други сдружения в отделни стопански отрасли. За ЮЛНЦ, които остават задължени по закона, критерият за оборот на дейността се повишава от 20,000 лв. на 50,000 лв., т.е. сдружения и фондации с оборот под 50,000 лв. могат да бъдат изключени от обхвата на закона при определени условия.
