Първият въпрос, разгледан от Върховния касационен съд („ВКС“) в постановеното на 01.08.2024 г. Тълкувателно решение № 3/2022 г., касае хипотеза, при която е налице нарушение на авторско право, извършено в държава, различна от държавата на пребиваване на автора.
Спорният въпрос, решаван противоречиво в съдебната практика у нас, е как да бъде определен размерът на това обезщетение – дали съобразно пазарните цени в страната на пребиваване на увреденото лице (автора) или съобразно пазарните цени в държавата, в която е извършено нарушение.
Изводът на ВКС по отношение на поставения въпрос е, че при определяне на размера на обезщетението при пропуснато авторско възнаграждение, съдът следва да съобрази пазара на държавата по местоизвършване на нарушението, но това съвсем не е единственият критерий за остойностяването на вредите.
Други критерии са, например: начина, времето и мястото на неправомерното използване; получените приходи от нарушителя; обстоятелства, при които е предприето нарушението, в т.ч. форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното; дали използването продължава въпреки възраженията на автора, а така също и дали авторът изобщо разграничава отделните лицензионни територии и свързаните с тях различни пазарни условия, както и дали авторът би разрешил ползването на своето произведение от което и да е трето лице.
ВКС акцентира, че този вид обезщетение при всички положения е „екстракомпенсаторно“, т.е. присъжда се сума над реално претърпените вреди, тъй като целта на санкцията е да подейства възпиращо и на останалите членове на обществото, както е посочено и в нормативната уредба.
На следващо място, предвид формиралата се противоречива практика, се поставя въпросът дали дължимото обезщетение включва и направените извънсъдебни разноски за адвокат в преговорния процес между автора и нарушителя.
ВКС дава положителен отговор с аргумента, че действията за доброволно и извънсъдебно решаване на спора и направените в тази връзка разноски за адвокат са пряка последица от нарушаването на авторско право. Те не биха била необходими, ако нарушението не бе извършено, съответно – нарушителя носи отговорност и за тях. Разбира се, разноските трябва да бъдат разумни и пропорционални, а ако са необосновано завишени, могат да бъдат намалени от съда по негова преценка при определянето на общия размер на обезщетението.
Последният въпрос, по който ВКС се произнася, е свързан с определянето на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при нарушено авторско право и по-конкретно – дали в тази хипотеза вредите подлежат на доказване.
ВКС приема, че неимуществените вреди при нарушение на авторски права също подлежат на възстановяване, но трябва да бъдат доказани от автора. Съдът може да приеме за доказани само вреди, които са логична и естествена последица от нарушението.
В решението обаче не са посочени конкретни критерии, при наличието на които ще се приема, че е налице такава логична и естествена причинно-следствена връзка. Този въпрос очевидно ще бъде разрешаван от съдилищата на ad hoc принцип, т.е. според спецификите на конкретния случай.