Министерството на правосъдието публикува в портала за обществени консултации проект на Закон за допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел („ЗЮЛНЦ“). Като най-съществен аспект от предложения нормативен акт, се предвижда удължаване на срока за подаване на заявления за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) - до 31-и декември 2026 г.

Припомняме, че през 2016 г. бе приета мащабна реформа на ЗЮЛНЦ. Бе взето решение юридическите лица с нестопанска цел („ЮЛНЦ“) да бъдат прехвърлени от регистрите към окръжните съдилища в специален нов регистър, воден от Агенцията по вписванията („АВ“). Срокът за пререгистрация бе определен на четири години - до 31-и декември 2020 г., впоследствие удължен до 31-и декември 2022 г., с оглед осигуряване на по-голям комфорт за задължените лица.

Сериозен пропуск в действащата уредба обаче бе липсата на изрични разпоредби, уреждащи какви са последиците при пропускане на този срок - т.е. ако съответният субект не предприеме активни действия по пререгистрация. Бяха поставени редица въпроси от представители на бизнеса дали подобно пасивно поведение би довело до служебното заличаване на съответното ЮЛНЦ, както и дали е възможно да бъдат наложени глоби.

Междувременно, възникна и разнопосочна съдебна практика по въпроса. Част от съдилищата отказваха да издават удостоверения за актуално състояние след изтичането на първоначалния краен срок за пререгистрация – т.е., ако съответното ЮЛНЦ не е било пререгистрирано преди 31-и декември 2022 г. На практика, тази съдебна практика блокираше всяка възможност и за последваща, по-късна пререгистрация на ЮЛНЦ, тъй като за да се извърши такава, длъжностните лица от АВ изискват (наред с други) удостоверение за актуално състояние, издадено от съда.

Други съдилища приемат обратното - че срокът е бил инструктивен, и съответно продължават да предоставят горепосочената услуга на сдружения и фондации, желаещи пререгистрация. Това, на практика, води до неравнопоставеност на субектите и несигурност в гражданския оборот.

Няма съмнение, че от гледна точка на бизнеса, разглежданите по-горе въпроси са съществени - редица ЮЛНЦ участват като акционери или съдружници в търговски дружества, изпълняват директно проекти по европейски програми или са бенефициенти по договори с държавата. Липсата на пререгистрация в актуалния регистър, поддържан от АВ, и същевременно – фактът, че въпросните ЮЛНЦ не са заличени като субекти и продължават да съществуват в правния мир, поставя в риск легитимността на техните действия.

С новите текстове (§ 25а – 25з от ПЗР към ЗЮЛНЦ) се предвижда следното:

• Нова възможност за ЮЛНЦ, които все още са вписани в регистрите към окръжните съдилища, да бъдат пререгистрирани в регистъра, воден от АВ, до 31-и декември 2026 г., без да дължат държавни такси;

• Ако ЮЛНЦ не извърши пререгистрация до тази дата, дейността на съответното ЮЛНЦ се смята за прекратена от 1-и януари 2027 г., като в регистър БУЛСТАТ автоматично се отбелязва обстоятелството „неактивен“;

• От 1-и януари 2027 г. заинтересованите лица (лице, което е учредител, член на непререгистрирано ЮЛНЦ, член на управителен орган на непререгистрирано ЮЛНЦ и други подобни) ще могат да поискат откриване на производство по ликвидация в срок до 31-и януари 2030 г.;

• След тази дата всички ЮЛНЦ, които не са били пререгистрирани и за които не е било открито производство по ликвидация, ще се смятат за заличени автоматично.

Особено внимание се отделя на защитата на кредиторите - всяко лице с неприключено съдебно, арбитражно или изпълнително производство срещу ЮЛНЦ, което не е пререгистрирано, ще има право да поиска назначаване на ликвидатор. По този начин се гарантира, че интересите на бизнеса и гражданите няма да бъдат засегнати от формално прекратяване на правосубектността.

От гледна точка на стопанския оборот, предложените с ЗД на ЗЮЛНЦ промени целят да внесат правна яснота относно последиците от забавената пререгистрация на ЮЛНЦ, като едновременно гарантират защита на обществения интерес и предвидимост за бизнеса и гражданския сектор. С това се повишава правната сигурност, улесняват се финансовите институции и контрагенти, намаляват се административните пречки при финансиране и договаряне, а същевременно се поставя основа за единен, централен и прозрачен регистър на ЮЛНЦ, в съответствие с добрите европейски практики.