Независимо от това, поради празноти в уредбата, прилагането на такъв режим на работа в определени случаи създаваше предпоставки за несигурност в правните отношения между страните по трудовия договор.

За преодоляването на тези дефицити в проекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предвижда, че задължително в индивидуалния трудов договор, освен основните елементи на трудовото правоотношение (работно време, трудово възнаграждение, размер на платения годишен отпуск и др.), вече ще се определят и:

- мястото на работа (когато е извън помещенията на работодателя), както и;

- периодите на работа „на място“ в помещенията на работодателя и от разстояние, когато е уговорен т.нар. „хибриден“ режим. 

В тежест на работника/служителя е да осигури подходящо работно място извън предприятието за извършване на работата от разстояние. Задължително на работодателя следва да бъде предоставена писмена информация за характеристиките на осигуреното от работника/служителя работно място.

Работникът/служителят е длъжен незабавно да уведоми работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице, за всяка злополука на работното място по предварително уговорен ред и начин. Работодателят, от друга страна, е задължен да приеме правила относно реда за възлагане и отчитане на работата от разстояние. По силата на предложените изменения ще е възможно тази дейност да се извършва и изцяло дигитално - чрез автоматизирана информационна система.

В съвременните условия на работа работодателите често осъществяват контакт с работниците/служителите по всяко време на денонощието. Проектът предвижда, че това може да доведе до нарушаване на законоустановеното право на почивка на работещите. Посоченият дефицит е адресиран изрично, като е предвидено т.нар. „право на изключване“, т.е. правото на работника/служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните междудневни и междуседмични почивки.