България прави сериозна крачка към регулация на крипто сектора с внасянето на законопроект за изцяло нов Закон за пазарите на криптоактиви („ЗПК“). С него пряко се имплементира Регламент (ЕС) 2023/1114 за пазарите на криптоактиви, който създава единна правна рамка в тази бързоразвиваща се и доскоро оскъдно регулираната сфера за целия Европейски съюз.  

ЗПК има за основна цел да осигури защита на интересите на инвеститорите – както за притежателите на криптоактиви, така и за клиентите на доставчици на услуги за криптоактиви. Основните очаквани ефекти включват въвеждането на ясни правила и мерки за управление на риска в сектора, подобряване на прозрачността на пазара и повишаване на доверието на инвеститорите, което на свой ред ще стимулира развитието на цялата екосистема. От гледна точка доставчиците на услуги новата правна рамка ще осигури значително по-голяма сигурност, тъй като същите ще оперират в рамките на предвидима регулаторна среда.

Законопроектът предвижда Комисията за финансов надзор („КФН“) да бъде компетентният орган, който ще упражнява надзор върху спазването на закона. КФН ще има правомощия да издава, отказва и отнема лицензи, както и да налага административни мерки и санкции при нарушения. Комисията ще си сътрудничи с Българска народна банка и Държавна агенция "Национална сигурност" при случаи, свързани с финансовата стабилност и сигурността на пазара.

Относно регулацията по същество законопроектът, базиран на европейския регламент, урежда три основни вида токени:

(i) криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари (crypto-assets other than asset-referenced tokens or e-money tokens);

(ii) токени, обезпечени с активи (asset-referenced token);

(iii) токени за електронни пари (electronic money token).

По отношение на всеки вид токен законопроектът и регламентът предвиждат специфични изисквания за публично предлагане и/или допускане до търговия.  

Въвеждат се и редица стандарти за участниците на пазара на криптоактиви, сред които задължение за публикуване на "бяла книга" (whitepaper) за криптоактивите, изисквания към маркетинговите съобщения и мерки за превенция на пазарните злоупотреби. Т.нар. "бяла книга" следва да съдържаща информация за съответния актив, свързаните рискове и правата на инвеститорите. Рекламите и другите маркетингови материали трябва да бъдат ясни, точни и неманипулативни, като са съгласувани с информацията в "бялата книга".

Законопроектът урежда и лицензирането на доставчиците на услуги за криптоактиви, които следва да получат лиценз от КФН. Такива доставчици могат да предоставят нормативно определени видове криптоуслуги, сред които: (i) попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти, (ii) управление на платформа за търговия с криптоактиви, (iii) обмен на криптоактиви срещу средства, (iv) обмен на криптоактиви срещу други криптоактиви, (v) изпълняване на нареждания, свързани с криптоактиви, от името на клиенти, (vi) предоставяне на съвет относно с криптоактиви, (vii) предоставяне на управление на портфейл, свързано с криптоактиви и др.

Приемането на законопроекта би означавало и затягане на регулаторната рамка на свързаните със сектора мерки за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма (по Закона за мерките срещу изпирането на пари). Съгласно предложенията доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да прилагат засилени мерки за идентифициране и проверка на клиентите (т.нар. KYC – "Опознай своя клиент" процедури).

С приемането на ЗПК България прави важна крачка към създаването на условия за устойчиво развитие на пазара на криптоактиви, прилагайки европейските регулации и добрите международни практики. Това ще осигури не само по-добра защита за инвеститорите, но и ще насърчи иновациите и лоялната конкуренция в сектора.