Несъмнено, една от основните цели на Европейския съюз е осигуряване свободното движение на стоките, респективно изграждането на Единен пазар, който да насърчава иновациите в продуктовите пазари и създаването на повече възможности за предприятията, както и по-голям избор за потребителите в Европа.
Тъй като потребителите имат свободата да купуват продукти по свой избор, стопанските субекти също следва да разполагат със свобода при предлагането на пазара и продаването на произвежданите от тях стоки с различен състав и/или характеристики, при условие че спазват законодателството на европейско ниво.
Притеснително е обаче, когато идентични наглед стоки, с разлика в техните състав и характеристика се предлагат и по този начин се заблуждават потребителите да вземат решение за покупка, което в противен случай не биха взели. По този начин, въвеждайки потребителите в заблуждение и изкривявайки търсенето, се застрашава и нормалното функциониране на ефективната конкуренция на съответните пазари.
Въпросът с разликите в качеството е пряко свързан със същността на функционирането на Единния пазар и с доверието на потребителите. Иначе казано, потребителите правят асоциативна връзка между марка, продукт и качество, като съответно очакват продукт от една и съща марка и/или с еднакъв вид да има същото качество, независимо в коя държава членка се продава.
Въпреки че това е въпрос на предлагане и търсене не може да не се отбележи, наличието на случаи, когато едни и същи стоки, предлагани като идентични, но с различно качество, вкус, консистенция или други характеристики, се продават на цени, значително различаващите се в различните държави членки, понякога по-високи при по-некачествените продукти. Опасения буди и обстоятелството, че лабораторните резултати потвърждават, че продуктите с по-ниско качество може да съдържат по-малко здравословни комбинации от съставки, като по този начин нарушават принципа на равно третиране на всички потребители и съответно така се излага на риск тяхното здраве.
Доскоро в законодателството на Европейския съюз липсваше изрична уредба относно предлагането на стоки с двойно качество. ЕС разчиташе, че въпросът ще бъде разрешен чрез прилагането на съществуващите нормативни актове, уреждащи други обществени отношения, косвено свързани с двойното качество на стоки. Това се очакваше да бъде постигнато, от една страна, чрез установените гаранции за безопасността на хранителните продукти, от друга страна, чрез подобряване информираността на потребителите при предлагането на стоките и, от трета страна - чрез механизми, гарантиращи, че потребителите няма да бъдат заблуждавани или излагани на агресивен маркетинг.
За съжаление, прилагането на един такъв индиректен и неконцентриран подход от страна на ЕС при търсенето на решение за преодоляване на предлагането на стоки с двойно качество, не даде желания резултат. Това се потвърди от извършено проучване на Европейската комисия, с което през средата на 2019 г. се установиха различия в съставките за около една трета от изпитваните храни, които не са видими от информацията върху опаковката. В началото на 2021 г. пък се установи, че в повече от половината продукти, обект на проведени изследване, са открити значими вкусови разлики на националните версии на един и същ продукт.
В отговор на назрялата необходимост от изрична уредба на предлагането на стоки с двойно качество, Европейският съюз, посредством законодателните си органи, прие Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година, с която се изменя Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски практики. Бе добавен текст, съгласно който следва да се счита за заблуждаваща търговска практика предлагането на идентични стоки, с еднаква марка в различните държави членки, ако са налице „значителни разлики, в състава или характеристиките“. Макар и тази формулировка да позволява тълкувания в различни посоки, се предвижда и легитимно изключение, когато закон или обективни фактори, обосновават това различие. И в двата случая, обаче, липсват дефиниция и критерии, което на практика силно затруднява стриктното прилагане на тази разпоредба.
Не е ясно по какъв начин националните органи следва да оценяват и подхождат към всеки отделен случай, което до голяма степен ги блокира при прилагането на общностното право.
Полезно и от ключово значение за справяне с двойното качество, би било предвиждането на правила за предоставянето на точна и лесна за разбиране информация на потребителите относно разликите в състава на продуктите. За избягване на риска от заблуждение на потребителите, биха могли да се предвидят и правила, въвеждащи забрана (в случай че дружество възнамерява да пусне на пазара на различна държава членка продукт, който се различава според определени характеристики от местния „оригинал“), такъв продукт да бъде етикетиран и да носи същата марка по привидно идентичен начин. В този контекст, производителите биха могли да въведат лого върху опаковките, което да показва, че съдържанието и качеството на продуктите от една и съща марка са еднакви в различните държави членки.
Предстои да разберем дали чрез новия изричен, но все пак лаконичен законодателен подход на Европейския съюз ще се минимизира предлагането на стоки като идентични, но с различни състав и/или характеристики, тъй като транспонирането на измененията с Директива (ЕС) 2019/2161 следва да се извърши от държавите членки в срок до 28.11.2021 г.
В тази връзка, има изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, чието обществено обсъждане е приключило и предстои да бъде внесен за разглеждане от Народното събрание.
Изглежда, обаче, че българският нормотворец отново само дословно е възпроизвел разпоредбите на Директивата, като формално ще изпълни задължението си за тяхното имплементиране в българското законодателство, но както посочихме едва ли по този начин ще постигнат така желаната цел на пазара да не се продават еднакво изглеждащи продукти с една и съща марка, но с различно качество. При това отбелязването на някои различия, с малки букви на етикета не може да бъде решение на въпроса. Необходимо е българския законодател да уреди материята по начин, който позволява ефективното осигуряване на едно и също качество на продаваните стоки. Разбира се, не трябва да се пестят усилия и за ясни регулации от Европейския съюз в тази насока, тъй като сегашните очевидно не могат да решат въпроса.
Венцислав Семков
