Противоречива съдебна практика доведе до сезирането на Върховния касационен съд („ВКС“) - разпоредбата, чието тълкуване се иска, е чл. 328 ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Нормата гласи следното:
„Служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.“
Въпреки че разпоредбата, приета още през 2001 г., не се отличава със значителна езикова прецизност, съдебната практика последователно е изяснила, че става дума за следната хипотеза – когато бъде назначен нов управител в предприятие, той има правото да прекрати едностранно трудовите договори на лицата на ръководни позиции с предизвестие.
Съгласно дефиницията в КТ, „служителите от ръководството“, които могат да бъдат уволнени по този ред, включват „ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието“.
В този случай прекратяването на трудовите отношения се извършва по икономическа целесъобразност, а не по вина на служителя. Разпоредбата дава възможност на сключилия договора за управление (новия управител) да прецени доколко работещите в ръководството на предприятието към момента на сключването на договора са подходящи за осъществяването на заложените в договора за управление цели. Съответно, възможностите за съдебен контрол и защита на служителя при тип прекратяване на трудовия договор са силно ограничени.
Именно в тази връзка в съдебната практика по прилагането на чл. 328, ал. 2 КТ съществуват разнопосочни становища относно това дали за да бъде упражнено това правомощие от новия управител, е достатъчно единствено да бъде спазен 9-месечният срок, или трябва да са налице и други предпоставки.
До образуването на тълкувателното дело се стига по-конкретно след определение от 09.10.2025 г. по гр. д. 1848/2025 г. на ВКС. Именно в рамките на това производство е отправено предложение до Общото събрание на Гражданската колегия („ОСГК“) на ВКС за постановяване на тълкувателно решение поради противоречиво произнасяне на различните състави. В резултат на това, с разпореждане от 30.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 2/2026 г.
В рамките на тълкувателното дело ОСГК на ВКС ще отговори по-конкретно на следния въпрос:
„Необходимо ли е наличието на бизнес програма с конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на предприятието на работодателя, за да осъществи той правомощията си по чл. 328, ал. 2 КТ?“
Какви всъщност са алтернативните становища в съдебната практика по този въпрос?
● Според първото виждане, не е достатъчно в предприятието просто да встъпи нов управител, за да бъде упражнено от него правото на прекратяване по чл. 328, ал. 2 КТ. Необходимо е също в договора за управление (или в друг документ, свързан с договора) да бъдат заложени конкретни стопански задачи пред новия управител – например, постигане на определени икономически показатели за производителност, обем на оборота, рентабилност, печалби, поддържане на определен брой работни места, инвестиции и други подобни. Нещо повече, на база така поставените стопански цели, новият управител следва да изработи и изпълни по време на действието на договора си бизнес програма, от която зависи и възнаграждението му. Няма пречка да се използва и вече изготвена бизнес програма – например, от предходния управител, като обаче е необходимо новият управител изрично да е приел и да се е съгласил с параметрите на предходната бизнес програма.
Именно когато в договора за управление са включени конкретно определени икономически цели и е изготвена бизнес програма, за новия управител възниква правото да сформира нов ръководен екип, който по негова преценка е подходящ за реализиране на поставените цели.
● Противоположното становище споделя разбирането, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ се състои от само един елемент – да бъде сключен договор за управление на предприятието с ново лице. Наличието на бизнес програма, по която работодателят публично предприятие е нормативно задължен да осъществява дейността си, е от значение единствено за отношенията между страните по самия договор за управление. С други думи, разпоредбата на чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ не изисква започнатото изпълнение по сключения нов договор за управление да се свързва с изпълнението на конкретна бизнес програма.
Очакваното тълкуване ще уеднакви противоречивата съдебна практика по прилагането на чл. 328, ал. 2 КТ и ще осигури правна сигурност и предвидимост в трудовите правоотношения – най-вече за лицата на ръководни позиции в дружествата, които понастоящем биха са потенциално застрашени от уволнение при всяка промяна в мениджмънта на предприятието.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
