Народното събрание прие на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, предложен като част от мерките на правителството за ограничаване на необоснованото увеличение на цените (спекулата). Законопроектът предвижда временен режим на засилен контрол върху цените, разширени правомощия на Комисия за защита на потребителите (КЗП) и нови задължения за търговците.
Основната цел на законопроекта е постигане на по-голяма прозрачност при ценообразуването и ограничаване на икономически необоснованото увеличение на цените. В публичното обсъждане представители на бизнеса и инвеститорската общност поставиха акцент върху необходимостта от предвидима регулаторна среда и устойчиви икономически мерки, вместо единствено административен контрол върху цените.
Ключово е въвеждането на забрана за т.нар. „икономически необосновано“ увеличение на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители. Установяването на такова увеличение ще се извършва, съвсем естествено, чрез сравнение между текущата цена и цената на същата стока или услуга за „сравним предходен период“. В случай на проверка, тежестта за доказване на икономическата обоснованост ще бъде изцяло върху търговеца.
За да обоснове увеличение на цена, търговецът следва да представи информация относно причините за увеличението. Икономически обосновани причини може да бъдат доказани и свързани с конкретната стока обективни фактори - повишени доставни и производствени разходи, разходи за труд, енергия, суровини, данъци, валутни разлики и други обстоятелства, оказали влияние върху крайната цена. При непредоставяне на изисканата информация в законоустановения срок, увеличението ще се счита за необосновано.
На практика предложеният режим въвежда форма на последващ контрол върху ценовата политика на бизнеса, като същевременно прехвърля доказателствената тежест върху търговците. Това значително разширява дискреционните правомощия на КЗП при преценката за съразмерност между увеличението на цената и икономическите фактори, които го обуславят. Все пак следва да се има предвид, че аналогични мерки бяха вече предвидени в Закона за въвеждане на еврото в Република България, което не доведе до преодоляване на спекулата. Прилагането и ефективността на “новите” мерки ще зависи изцяло от поведението на регулаторния орган оттук насетне.
Предвидени са и съществени административно-наказателни санкции. За нарушение на забраната за икономически необосновано увеличение на цените се предвиждат глоби от 1 000 до 10 000 евро за физически лица и от 5 000 до 100 000 евро за юридически лица и еднолични търговци. При повторно нарушение санкциите се удвояват. Законопроектът изрично предвижда възможност всяка стока, услуга или търговски обект да бъде третирана като отделно нарушение.
С измененията се разширяват и контролните правомощия на КЗП. Комисията ще може да изисква ценови и счетоводни данни, информация относно начина на ценообразуване, доставни и производствени разходи, както и всяка друга информация, свързана с проверката. Предоставянето на информация не може да бъде отказано с позоваване на търговска тайна, а събраните данни ще могат да бъдат предоставяни и на други компетентни институции.
Допълнително се въвеждат нови задължения за големите търговци с годишен оборот над 5 112 919 евро. Те ще бъдат задължени ежедневно до 7:00 ч. да публикуват в машинно четим формат информация за продажните цени на стоки от т.нар. „голяма потребителска кошница“. Изискването ще се прилага за търговци на хранителни и нехранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия и лекарствени продукти. При различни цени в отделните търговски обекти информацията ще се публикува по обекти.
Предвижда се КЗП да поддържа публичен електронен портал, съдържащ информация за цени на дребно, цени на едро и т.нар. „справедлива цена“. Последната ще се определя по методика на Министерството на икономиката. Именно концепцията за „справедлива цена“ вероятно ще бъде сред най-дискусионните елементи на законопроекта, доколкото към момента липсва яснота относно критериите и начина за нейното изчисляване.
Предложеният режим има временен характер и се предвижда да се прилага в периода от 9 август 2026 г. до 9 август 2027 г.
От практическа гледна точка законопроектът създава значителна административна и регулаторна тежест за бизнеса, включително задължения за ежедневно отчитане, повишен риск от санкции и потенциални спорове относно критериите за „икономическа обоснованост“ и „справедлива цена“. С оглед широките правомощия на контролните органи и липсата на приети методики към настоящия момент, остава открит въпросът за предвидимостта и практическото прилагане на новия режим.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
