Санкциите (ограничителните мерки), приети с правни актове на Европейския съюз („ЕС“), резолюции на Съвета за сигурност на ООН и актове на други международни организации, вече ще имат изрична уредба в България. Регламентацията е предвидена във внесения в Народното събрание проект на Закон за международните ограничителни мерки („Законопроекта/ът“). Мерките бяха задължителни за България и до този момент с оглед общата приложимост на актовете, приети на международно ниво/ ниво ЕС, но липсваше прецизна вътрешна нормативна уредба за прилагането им.
Така наречените международни ограничителни мерки на практика представляват ограничения на права (санкции), които са наложени на определени държави, недържавни образувания, физически и юридически лица. Те целят промяна на поведение от съответния санкциониран субект, нарушаващ международното право, правата на човека, върховенството на закона, демокрацията и пр. Подобни санкции са например: търговски, бизнес и финансови ограничения, включително оръжейно ембарго, както и забрана за издаване на визи и за пътуване.
В обхвата на Законопроекта попадат единствено ограничения, въведени с актове на ЕС, Съвета за сигурност на ООН и други международни организации, в които България членува. Законопроектът не се прилага за санкциите по Закона „Магнитски“.
Международните ограничителни мерки са задължителни за българските физически лица, чужденци, пребиваващи в страната, юридически лица със седалище и адрес на управление в България, чуждестранни юридически лица, извършващи дейности в страната, неперсонифицирани образувания като дружества по ЗЗД и консорциуми, както и държавните и местните органи. Наред с това, лицата са длъжни да предоставят информация на компетентните органи за целите на ефективното прилагане на санкциите.
Институциите, компетентни по законопроекта, са изрично изброени, като сред тях попадат министри, агенции, комисии и пр., включително и Българската народна банка. Правомощията им по контрол на прилагането на ограничителните мерки са разпределени с оглед естеството на съответната санкция. Наред с тях към Министерския съвет се създава и нарочен орган – Междуведомствен съвет по прилагане на ограничителните мерки („Междуведомствен съвет“), който ще извършва обща координация и ръководство на прилагането на ограничителните мерки. Междуведомственият съвет ще разработва предложения за уведомяване на компетентните европейски и международни институции за обстоятелства във връзка с прилагането на мерките.
С оглед успешното прилагане на ограниченията, ще могат да се налагат обезпечителни мерки по реда на ДОПК по инициатива на компетентните публични органи, включително Междуведомствения съвет – запори или възбрани върху средства и активи. Ако средствата и активите принадлежат на юридически лица, контролирани от санкционирани лица, техни клонове, дъщерни дружества или представителства, се назначава особен търговски управител. Той се вписва в Търговския регистър, поема оперативното управление и предприема действия за запазване на имуществото.
В случай че съответната международна ограничителна мярка предвижда това, заинтересовано лице може да поиска освобождаване (дерогация) от действието ѝ. Лицето подава заявление по образец с доказателства към него до Междуведомствения съвет. Заявлението се разглежда от Министерския съвет в едномесечен срок от подаването му, като отказът подлежи на обжалване.
