С приемането на  Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност („Регламента“) в Европейския съюз беше въведeна правна рамка за създаването на т.нар. Европейски портфейл за цифрова самоличност.

Регламентът задължава всяка държава членка да предостави възможност до края на 2026 г. на физически и юридически лица да използват европейски портфейл за цифрова самоличност, съобразен с общите технически спецификации и изисквания за оперативна съвместимост. В изпълнение на така вмененото задължение на 17.02.2026 г. в портала за обществени консултации на Министерския съвет беше публикуван проект на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност („ПЗЕПЦС“).

По смисъла на ПЗЕПЦС портфейлът представлява средство за електронна идентификация, което позволява на ползвателя да съхранява, управлява и валидира по сигурен начин данни за идентификация на лице, включително т.нар.  „електронни удостоверения за атрибути“ с цел да ги предоставя на доверяващи се страни и други ползватели на европейски портфейли за цифрова самоличност, както и да подписва документи чрез квалифицирани електронни подписи, съответно  да полага печат чрез квалифицирани електронни печати.

На практика, портфейлът ще бъде интегриран в софтуер, чрез който физически лица и предприятия ще могат да удостоверяват самоличността си пред публични и частни субекти, да съхраняват и представят електронни удостоверения (напр. шофьорска книжка, дипломи, удостоверения) и да извършват електронно подписване с правна стойност, включително чрез квалифициран електронен подпис.

ПЗЕПЦС изрично предвижда, че използването на портфейла е доброволно. За физическите лица той следва да бъде издаван безплатно, включително с възможност, когато действат с непрофесионална цел, да подписват с квалифициран електронен подпис.

Портфейлът следва да бъде изграден и поддържан от министъра на електронното управление. Конкретните технологични решения, касаещи портфейла от чисто техническа страна (архитектура и др. свързани), могат да бъдат възложени за разработка на физически и/или юридически лица – т.нар. „доставчици на портфейли“, които отговарят на изчерпателно изброени в ПЗЕПЦС изисквания. Доставчиците на портфейлите ще подлежат на регистрация в списък, воден от Министъра на електронното правосъдие.

Дейността на доставчиците на портфейлите следва да отговаря на изискванията на Регламента, а всеки един от тях ще подлежи на оценяване за съответствие. Оценяването ще се осъществява от органи по оценка на съответствието, които следва да бъдат надлежно акредитирани от изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“. По този начин ще се гарантира сигурността на всеки един портфейл (независимо от това от кой конкретен доставчик на портфейл е разработен) и предоставянето на качествени и законосъобразни технологични решения за него от доставчиците.

Всички лица, които са доставчици на електронни услуги и възнамеряват да се доверяват на портфейла за цифрова самоличност като средство за идентификация, трябва да се регистрират в списък, воден от Министъра на електронното управление. Държавните органи ще бъдат вписани служебно.

Обстоятелствата за вписани лица в горепосочения списък, както и относно автентичността и валидността на портфейлите, следва да могат да бъдат проверявани безплатно.

За подпомагане на надзорния орган ПЗЕПЦС предвижда създаването на постоянен консултативен орган – Съвет за управление на европейски портфейл за цифрова самоличност („Съвета“). Съветът следва да подпомага Министъра на електронното управление при формирането и изпълнението на политики, мерки и решения, свързани с разработването, внедряването, поддържането и развитието на портфейла.

Практическите последици от внедряването на портфейла ще включват необходимост бизнесът да предвиди инвестиции в IT инфраструктура и интеграция, да актуализира процедурите по KYC и AML, да адаптира вътрешните си политики за защита на данните и да направи преоценка на договорни отношения с доставчици на удостоверителни услуги.

На следващо място, внедряването на портфейла изисква съобразяване на регулаторния риск, тъй като неприемането или забавената интеграция на портфейла за задължените доверяващи се страни може да доведе до административни санкции, както е предвидено в ПЗЕПЦС.

В същото време се очакват и съществени ползи, като намаляване на разходите за идентификация, по-нисък риск от измами и улеснен достъп до трансгранични клиенти в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз.

В дългосрочен план портфейлът има потенциала да се превърне в основен инструмент за цифрово взаимодействие в рамките на вътрешния пазар, като съчетае правна сигурност, технологична оперативна съвместимост и по-високо ниво на доверие в онлайн средата.

Уредбата, предвидена в ПЗЕПЦС, представлява ключова стъпка към практическото въвеждане на европейската рамка за цифрова самоличност в Република България, като създава институционални, технологични и надзорни механизми за сигурното функциониране на портфейла за цифрова самоличност. Неговото успешно внедряване ще изисква своевременна подготовка както от страна на публичния сектор, така и от бизнеса, но същевременно открива възможност за по-ефективни, сигурни и трансгранично признати електронни услуги. В този контекст, портфейлът се очертава като стратегически инструмент за ускоряване на цифровата трансформация и укрепване на доверието в електронната идентификация в рамките на Европейския съюз.

Разбира се, предстои да бъде проследено какъв ще бъде финалният вариант на ПЗЕПЦС и конкретните формулировки на новия закон, с които бизнесът и администрацията ще трябва да се съобразят.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.