В Портала за обществени консултации на Министерски съвет бе публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност („проекта/ът“). С него се предвижда, наред с други предложения, също и привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз, след като Европейската комисия отправи официално уведомление към Република България за неправилно транспониране на разпоредби от Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.
С оглед засилващия се интерес на работодателите към наемане на чуждестранни работници, проектът предвижда увеличение на квотите за общия брой на гражданите на трети държави, които могат да бъдат наети по трудово правоотношение от местен работодател. В момента този брой не може да надвишава 20% от средносписъчната численост на персонала за големите предприятия и 35% за малките и средните предприятия. С предложените изменения се планира квотите да се увеличат с по 5 процентни пункта на 25%, респективно 40% за малките и средни предприятия.
В отлика от досегашния режим се предвижда изискването да се проверява за последните 12 месеца, а когато предприятието не е имало дейност - към момента на подаване на заявлението, като се предлага и съответно изменение на Закона за чужденците в Република България за отразяване на промените.
Предвидени са новости и по отношение на отговорността на работодателя. При отнемане на разрешението за работа по вина на работодателя, последният ще дължи на работника обезщетение.
Проектът прави и важна стъпка към по-ясно регламентиране на дейността на лицата, извършващи посредничество при информиране и наемане на работа на граждани на трети държави в България, предвиждайки и промени в Закона за насърчаване на заетостта (т.нар. фирми посредници) и изрично регламентиране на тази дейност.
Паралелно с това се преодолява установена в практиката нормативна празнота, като се въвежда изрична забрана работодатели освен да наемат на работа незаконно пребиваващи на територията на Република България работници, така и да ги приемат на работа като командировани или изпратени. Напомняме, че в случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Върху възнаграждението се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
Предвижда се и налагането на имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. (респ. 1022-10,225 евро) на местно лице, приело на работа командирован или изпратен чужденец - гражданин на трета държава без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта.
В заключение, проектът отразява стремежа на законодателя да отговори както на задълженията на България като държава членка на Европейския съюз, така и на нарастващите потребности на националния пазар на труда. С предвидените изменения се цели едновременно облекчаване на достъпа на граждани на трети държави до българския пазар на труда, създаване на по-гъвкави условия за работодателите и засилване на защитата на правата на наетите лица. В този смисъл измененията имат потенциала да допринесат за по-ефективно регулиране на трудовата миграция и за устойчиво посрещане на дефицита на работна сила в страната.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
