С внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции българската уредба в областта на банковия надзор се актуализира с оглед транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1619 (т.нар. CRD VI). Проектът въвежда съществени промени, насочени към засилване на надзорните механизми, интегриране на ESG рисковете в управлението на банките и изграждане на цялостна регулаторна рамка за дейността на клонове на банки от трети държави.
Един от ключовите акценти е разширяването на изискванията относно надеждността и пригодността („fit and proper“) на членовете на управителните органи и лицата, заемащи ключови позиции в банки и инвестиционни посредници. Институциите ще носят по-ясна отговорност да гарантират, че тези лица притежават необходимите знания, умения и професионален опит, като същевременно се отчита и необходимостта от разнообразие в професионалния профил и качествата на управителните органи. Оценката на добрата репутация ще обхваща по-широк кръг обстоятелства, включително наложени административни санкции и надзорни мерки.
Законопроектът въвежда и нов, по-детайлен режим за достъп до българския пазар на клонове на банки от трети държави. Предвижда се БНБ да класифицира тези клонове в различни категории според риска, който представляват за финансовата стабилност и пазарната интегритет. За по-рисковите и системно значими клонове ще се прилагат по-строги изисквания, включително по отношение на капитала, ликвидността, вътрешното управление и управлението на риска. Въвежда се изискване клоновете да разполагат с най-малко две лица в България, отговорни за ефективното управление на дейността им, които да отговарят на приложимите изисквания за надеждност и професионална пригодност.
Проектът засилва и надзорната роля на БНБ, включително чрез по-ясно разпределение на компетентностите ѝ в рамките на Европейския единен надзорен механизъм и чрез въвеждане на допълнителни инструменти за оценка и контрол на рисковете, особено при системно значими клонове на банки от трети държави. Предвидени са нови основания за отказ или отнемане на лиценз, когато са налице обосновани съмнения за нарушения на изискванията в областта на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Въведена е и възможността БНБ да налага периодична санкция като принудителна мярка за всеки ден на неспазване на задължения от страна на поднадзорни банки, докато неспазването продължава. Целта е да се преустанови извършването на нарушението възможно най-скоро, като се принуди засегнатото лице да изпълни задължението си. Периодичната санкция не може да се налага за период по-дълъг от шест месеца. Налагането на периодична санкция не пречи на надзорния орган да приложи надзорна мярка или последваща административна санкция за същото деяние. Предвижда се размерът на периодичната санкция да се налага въз основа на общия годишен нетен оборот на санкционираното лице, като е въведена дефиниция, която включва изчерпателен списък от елементи, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на санкцията.
Предстоящото приемане на измененията представлява важна стъпка в хармонизирането на българската банкова регулаторна рамка с европейските стандарти. За кредитните институции това ще означава необходимост от преразглеждане на вътрешните политики и процедури, по-задълбочено управление на ESG рисковете и подготовка за новите изисквания относно управлението и надзора на клонове на банки от трети държави.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
