В Народното събрание беше внесен Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс („ГПК“), с който се предлагат съществени промени в режима на заповедното производство по чл. 417 ГПК. Основната цел на законопроекта е да премахне съществуващите различия при разглеждането на отделните категории заявления за издаване на заповед за изпълнение и да създаде условия за по-пълноценно функциониране на електронното правосъдие.

Заповедното производство предоставя на кредитора възможност да установи по ускорен ред своето вземане и при наличието на определени предпоставки да започне принудително изпълнение срещу длъжника още преди провеждането на исково производство. Когато вземането се основава на някой от документите, изброени изчерпателно в чл. 417 ГПК, съдът може директно да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По правило това позволява на кредитора да предприеме веднага изпълнителни действия, независимо от евентуалното възражение на длъжника, което от своя страна поражда необходимост кредиторът да установи вземането си по исков ред. С други думи, възражението на длъжника не спира принудителното изпълнение.

Изключение понастоящем е предвидено за заповедите, издадени въз основа на запис на заповед, менителница и приравнените на тях ценни книги, при които възражението на длъжника спира принудителното изпълнение.

Действащата уредба предвижда общ електронен модел за подаване и централизирано разпределение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, като по общо правило заявлението може да бъде подадено до всеки районен съд в страната. Съществува обаче специален режим за заявленията, основани на част от документите по чл. 417 ГПК - нотариални актове и други актове с нотариална заверка на подписите, ипотечни актове, договори за залог, както и записи на заповед, менителници и приравнените на тях ценни книги. Тези заявления се подават задължително пред районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя и изискват представяне на оригинала на документа, от който произтича вземането.

Според мотивите към законопроекта този диференциран режим затруднява както съдилищата, така и заявителите, създава допълнителна административна тежест и възпрепятства пълното електронизиране на заповедното производство.

За преодоляване на тези проблеми се предлага да отпаднат специалните правила за местна подсъдност при заявленията, основани на горепосочените документи. Така, всички заявления за издаване на заповед за изпълнение ще бъдат подавани и разпределяни по единния централизиран ред, независимо от документа, на който се основава претендираното вземане, и кредиторът ще може винаги да подаде заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред районен съд по свой избор.

Предвижда се да отпадне и задължението на кредитора да представя оригинала на документа, от който произтича вземането. При електронно подаване ще бъде достатъчно към заявлението да бъде приложен електронен образ на документа, а при подаване на хартиен носител - заверен от заявителя препис.

Законопроектът изхожда от разбирането, че при нотариални актове, договори с нотариална заверка на подписите и други документи, чиято автентичност може да бъде проверена служебно по електронен път чрез съществуващите регистри, представянето на хартиения оригинал вече не е необходимо. По този начин електронното подаване ще придобие по-голямо практическо значение, а една от основните пречки пред пълното дигитализиране на производството ще бъде премахната.

Законопроектът съдържа и съществени изменения относно документите, които могат да послужат като основание за незабавно изпълнение. Предлага се записът на заповед, менителницата, приравнените на тях ценни книги на заповед, както и облигациите и купоните по тях да престанат да бъдат самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

В мотивите към законопроекта се посочва, че тези инструменти все по-често се използват не като реални търговски инструменти, а като средство за обезпечаване на вземания и оказване на натиск върху длъжници, включително потребители и други икономически по-слаби лица. Поради това се приема, че отпадането на процесуалната привилегия по чл. 417 ГПК за тези документи ще осигури по-балансирана защита на страните.

Намираме това разбиране за принципно правилно. Посочените ценни книги съдържат едностранни изявления, съставени в обикновена писмена форма, което създава по-висок риск от подправяне и злоупотреба. Освен това абстрактният им характер позволява издаването на заповед за незабавно изпълнение, без в рамките на заповедното производство да бъде изследвано главното каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед или менителницата.

Действащата уредба все пак и понастоящем предвижда известна защита за длъжника, тъй като при своевременно подадено възражение срещу заповед, издадена въз основа на запис на заповед или менителница, принудителното изпълнение се спира. На практика, обаче, остават съществени рискове – например, пропускане на срока за възражение или значително развитие на изпълнителното производство преди подаване и администриране от съда на възражението.

В съответствие с коментираните по-горе промени, се предлага и изменение на изискванията към договорите за залог върху движими вещи по чл. 160 от Закона за задълженията и договорите. Занапред такъв договор ще може да послужи като основание за незабавно изпълнение само ако подписите на страните са нотариално заверени. Целта е да бъдат уеднаквени гаранциите за автентичност на договорите, които могат да послужат като основание за незабавно изпълнение, особено предвид предложението да отпадне задължението за представяне на техния оригинал.

Предложените изменения не засягат материалноправната действителност на записите на заповед, менителниците и останалите ценни книги и правото на кредитора да защити своето вземане по съдебен път. Те променят единствено предпоставките за използване на привилегирования ред по чл. 417 ГПК, като при липса на предвидените основания, кредиторите, разбира се, ще могат да предявяват вземанията си по общия исков ред.

От практическа гледна точка законопроектът ще има отражение както върху съдебната система, така и върху бизнеса. Банките, финансовите институции, колекторските дружества и останалите кредитори, които традиционно използват производството по чл. 417 ГПК като ефективен и бърз способ за събиране на плащания, ще трябва да съобразят своята практика с новите изисквания. Промяната ще бъде от значение и за нотариусите, с оглед предвидената възможност съдилищата да извършват служебна електронна проверка на нотариалните удостоверявания.

Същевременно, предложенията са насочени към намаляване на административната тежест, ускоряване на електронното правораздаване и ограничаване на необходимостта от физическо движение, съхраняване и архивиране/връщане на оригинални документи. Очаква се единният централизиран механизъм да допринесе и за по-равномерното разпределение на заповедните дела между районните съдилища.

Законопроектът предстои да бъде разгледан от Народното събрание, като в хода на законодателната процедура отделни негови разпоредби могат да претърпят изменения. Независимо от това предложенията очертават ясна посока към модернизиране на заповедното производство, по-пълно интегриране на електронното правосъдие и постигане на по-балансирано съотношение между интересите на кредиторите и защитата на длъжниците.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.