На 12.03.2024 г. влезе в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, който въвежда предварителен скрининг за определени видове преки чуждестранни инвестиции, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452 за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз. Скринингът представлява производство, което дава възможност да бъдат оценени, проучени, разрешени, обвързани с условия, забранени или прекратени преки чуждестранни инвестиции. За производството ще е компетентен т.нар. Междуведомствен съвет за скрининг към Министерския съвет.
Въведени са критерии и прагове, чието изпълнение обуславя извършването на скрининг преди осъществяване на инвестиционното намерение. Тези критерии са свързани с определени сфери на дейност, размера на инвестицията (общ праг от 2 млн. евро), както и нейния произход (държава извън ЕС, в т.ч. финансиране от държавен орган на трета държава).
Независимо от общите правила, на скрининг подлежат всички преки чуждестранни инвестиции: 1) които извършват дейности, свързани с производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или прилежащи към стратегическата инфраструктура от значение за националната сигурност в сектор енергетика; 2) които са с чуждестранен инвеститор от Русия или Република Беларус; 3) които са предложени за проверка от член на Междуведомствения съвет; 4) относно които е направено мотивирано искане от Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“, при данни, че инвестицията може да окаже въздействие върху сигурността или обществения ред.
Предвидени са определени нискорискови държави извън ЕС, чийто списък тепърва ще бъде допълван, по отношение на които ще се прилагат правилата за скрининг на държави от ЕС.
Задължително условие за чуждестранния инвеститор преди пристъпването към инвестицията е да получи разрешение от Междуведомствения съвет за осъществяването ѝ. За целта той следва да подаде заявление по образец до Междуведомствения съвет чрез Българската агенция за инвестиции. Междуведомственият съвет е длъжен да се произнесе по заявлението в срок от 45 дни след постъпването му или отстраняването на несъответствията по него. Допустимо е срокът да бъде продължен еднократно за период, ненадвишаващ 30 дни. Предвидено е, че липсата на произнасяне по заявление в срок се счита за мълчаливо съгласие.
Междуведомственият съвет може да разреши инвестицията, включително под условие за спазване на ограничителни мерки от прекия чуждестранен инвеститор, но ако счита, че инвестицията засяга сигурността или обществения ред на България или има вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз, може да откаже издаването на разрешение. Актовете на Междуведомствения съвет подлежат на обжалване по реда на АПК.
При нарушаване на законовите изисквания, включително извършване на инвестиция, без предварително разрешение, представяне на неточна, непълна или подвеждаща информация в заявление, се предвижда глоба или имуществена санкция в размер 5 на сто от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лева. Независимо от глобата или имуществената санкция, Междуведомственият съвет след провеждане на преговори с чуждестранния инвеститор може да му наложи ограничителни мерки, необходими за гарантиране на сигурността или обществения ред, включително промяна в контрола, промяна и/или преустановяване на дейност, прекратяване на пряката чуждестранна инвестиция и други подходящи мерки.
За прилагането на новия режим се предвижда приемането на правилник за дейността на Междуведомствения съвет (в срок от 6 месеца), като за инвестиции, започнали да се реализират след влизането в сила на режима, но преди привеждането в съответствие на Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите и приемането на Правилника за дейността на Междуведомствения съвет, не се подава заявление.
С въвеждането на новите правила, на практика, България създава sui generis дуален режим за скрининг на инвестициите, като едновременно въвежда специфични национални правила, както и правила, очертани от Регламент (ЕС) 2019/459.
Поставя се въпросът и какво се случва с международните договори, по които България е страна, и които имат за предмет насърчаване на инвестициите (напр. Договор между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите). Във всички случаи България следва да осигури съответствие на новите правила с международното инвестиционно право.
Вероятно ще наблюдаваме все по-чести спорове между държави от ЕС и инвеститори, като включително ще се увеличи броят на висящите спорове пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID).
