Европейският съюз прие дългоочаквана Директива 2024/2831 относно подобряването на условията на труд при работата през платформа („Директивата“). Съгласно Директивата, „цифрова трудова платформа“ означава физическо или юридическо лице, предоставящо услуга, която едновременно отговаря на следните критерии:

1) услугата се предоставя онлайн или чрез мобилно приложение;

2) услугата се предоставя по искане на получател на услугата;

3) за да се предостави услугата, се наемат лица срещу заплащане, независимо дали работата се извършва онлайн или на определено място;

4) услугата включва използването на автоматизирани системи за наблюдение или автоматизирани системи за вземане на решения.

Тъй като цифровата трудова платформа предполага необходимост от организация на работа (вкл. наемане на лица на трудов или граждански договор), Директивата цели въвеждането на мерки за подобряване на условията на труд в държавите членки и по-ефикасна защитата на наетите лица.

Новите правила, на първо място, въвеждат нова оборима законова презумпция за наличие на трудово правоотношение между лицата, работещи чрез платформа и платформата. Това на практика означава, че лицата, предоставящи услуги чрез цифрови платформи, се категоризират като работници и служители, а не като самостоятелно заети лица/ независими изпълнители, освен ако не бъде доказано обратното от самата цифрова трудова платформа.

Независимо от това как е определено правоотношението в договор или споразумение, установяването на съществуването на трудово правоотношение се ръководи преди всичко от фактите, свързани с действителното извършване на работата, т.е. от реалното фактическо положение. Решаващо за тази преценка е дали се установява ръководство и контрол от страна на цифровите платформи по отношение на извършваната от съответните лица работа или не.

Предвидено е също, че държавите членки следва да приемат правила за защита срещу уволнение на лицата, извършващи работа през платформа.

От обхвата на задълженията по Директивата изрично се изключват доставчиците на услуги, чиято основна цел е да експлоатират или споделят активи, като например отдаване под наем на места за настаняване, или платформи, чрез които лица неспециалисти могат да препродават стоки.

Изключени са и платформите, които извършват само посреднически услуги по свързване на доставчици на услуги и крайния ползвател, например чрез реклама на предложения или искания за услуги или чрез обобщаване и показване на налични доставчици на услуги в определена област.

Държавите членки разполагат със срок от две години, до декември 2026 г., за въвеждане на новите правила в националното им законодателство, като регламентацията е от особено важно значение предвид тенденцията все повече услуги да се предоставят изцяло онлайн.