През 2023 г. в Кодекса на труда бяха приети изменения, по силата на които от 01.06.2025 г. хартиените трудови книжки на работници и служители ще бъдат заменени от т.нар. единен електронен трудов запис („ЕЕТЗ“) - официален удостоверителен документ, който ще съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
В Портала за обществени консултации на Министерския съвет бе публикуван Проект на Наредба за реда и данните, необходими за извършване на вписване в регистъра на заетостта („Наредбата“), която има за цел да уреди процедурата, по която работодателите и други лица ще представят данните от ЕЕТЗ, с оглед вписването им в т.нар. Регистър на заетостта („Регистърът/а“), поддържан от Националната агенция за приходите („НАП“).
Съгласно Наредбата, вписване, коригиране и заличаване на данни от ЕЕТЗ се извършват по образец от (1) работодателя или упълномощено от него длъжностно лице; (2) от орган по назначаването или определено от него длъжностно лице; както и (3) служебно от длъжностно лице от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ („ГИТ“). И трите категории лица следва да подават заявленията за вписване, коригиране и заличаване на данни в ЕЕТЗ с квалифициран електронен подпис чрез портала за електронни услуги на НАП, или на електронен носител с придружително писмо по утвърден образец – Приложение № 4 към Наредбата.
Срокът за подаване на заявление за вписване от работодателя е различен в зависимост от характера на данните, подлежащи на вписване. В определени хипотези срокът е 3-дневен (например, при сключване на трудов договор или при неговото изменение), а в други - 7-дневен (при прекратяване на трудовото правоотношение, при влизане в сила на съдебно решение за признаване на незаконно уволнение и пр.) от настъпването на съответното основание за вписване.
След получаване на заявлението за вписване, НАП следва да впише данните в новия Регистър, както и да издаде протокол на работодателя относно вписаните и невписаните записи, включително относно причините за невписване, в случай че такива са налице. В тридневен срок от получаването на протокола работодателят отстранява причината за невписването и подава ново заявление. Копие от протокола се предоставя на работника или служителя.
В случай че контролен орган на ГИТ или орган по приходите на НАП констатира несъответствие между вписаното в ЕЕТЗ и съответно – в Регистъра, и фактическото положение по трудовото правоотношение, работодателят следва да извърши вписването, коригирането или заличаването в тридневен срок от установяването на несъответствието. Както бе посочено по-горе, самата ГИТ може служебно да извършва вписвания в Регистъра при възникване на определени хипотези, посочени в Наредбата – например, при служебно прекратяване на трудовото правоотношение поради преустановяване дейността на работодателя.
Достъп до данните в Регистъра могат да получат самите работници и служители (по отношение на техните данни), както и родителите, настойниците и попечителите на непълнолетни работници и служители. Осигурява се и достъп на работодателите за лицата, които понастоящем са техни работници и служители, с изключение на данните за трудово възнаграждение и обезщетения при предишни работодатели.
Наредбата влиза в сила от 1 юни 2025 г., т.е. на същата дата, на която ще започнат да се прилагат и свързаните изменения в Кодекса на труда. Несъмнено, новата правна рамка ще има сериозно отражение върху бизнеса, вменявайки допълнителни задължения за работодателите да поддържат редовно и прецизно данните за своите работници и служители в електронна форма, както и да подават тази информация навреме до съответните компетентни органи.
