Нови правила относно единната процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа се разглеждат на ниво парламентарни комисии. Промените са свързани с пълното транспониране в България на Директива (ЕС) 2024/1233 относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка.
Предложеният от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България („Законопроекта/ът“) продължава тенденцията към по-ясна и предвидима уредба в областта на трудовата миграция. Подобни изменения проследихме и в Брой 269 от 31.07.2025 г. на Правноинформационния ни бюлетин, в който анализирахме статута на дигиталните номади в България.
Към настоящия момент законовата рамка не позволява на чужденци, притежатели на „Единно разрешение за пребиваване и работа“ („ЕРПР“), да започнат работа при друг работодател въз основа на вече издаденото ЕРПР. При смяна на работодателя е необходимо тези чужденци да кандидатстват и да получат ново ЕРПР. Също така действащата уредба не предвижда възможност притежателят на ЕРПР да запази правото си на пребиваване за определен период след оставане без работа.
Тези проблеми се очаква да бъдат адресирани с измененията, които предвиждат правна възможност за притежателя на ЕРПР при оставане без работа да не губи правото си на пребиваване, ако са изпълнени предвидените условия. Общият период на безработица не следва да превишава три месеца в рамките на срока на валидност на документа за пребиваване или шест месеца, когато гражданинът на трета държава е притежавал ЕРПР в продължение на повече от две години.
В срок до 7 работни дни след прекратяване на трудовото правоотношение чужденецът, който разполага с ЕРПР, е длъжен да се регистрира в Агенцията по заетостта и да уведоми за това дирекция „Миграция“ в срок до 3 дни след регистрацията. ЕРПР може да бъде отнето, ако след регистрация в Агенцията по заетостта чужденецът не уведоми дирекция „Миграция“ в предвидения срок.
Законопроектът предвижда и възможност чужденецът да смени работодателя си в срока на действие на разрешението, след като е работил при първия работодател не по-малко от шест месеца. Смяна на работодателя преди изтичане на този срок ще бъде възможна, когато Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разполага с данни за установени нарушения на трудовото законодателство от първия работодател. Смяната на работодателя следва да бъде отразена в пластиката на ЕРПР чрез подаване на заявление до Дирекция „Миграция“ от чужденеца или от работодателя.
Гореописаните мерки представляват съществена стъпка към по-ясна уредба на трудовата миграция, като едновременно разширяват възможностите за притежателите на ЕРПР при безработица и смяна на работодател и въвеждат допълнителни изисквания и контролни механизми.
Предложените изменения са особено важни на фона на нарастващата практическа значимост на трудовата миграция и все по-честото наемане на работници от трети държави от български работодатели. В този контекст по-ясните правила относно смяната на работодател, периодите на безработица и задълженията за уведомяване биха допринесли за по-предвидима среда както за чуждестранните работници, така и за бизнеса. Разбира се, предстои да бъде проследено какъв ще бъде финалният вариант на измененията в Закона за чужденците в Република България, ако същите бъдат приети.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.