Министерският съвет на Република България предлага изменения и допълнения в Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета през 2022 г. на основание чл. 117а от Закона за обществените поръчки. Предложените промени са мотивирани от натрупаната практика по прилагане на методиката и целят преодоляване на нееднозначното ѝ тълкуване, особено при строителни договори и рамкови споразумения.

Методиката беше въведена като механизъм за компенсиране на изпълнителите по обществени поръчки при съществено увеличение на цените на строителни материали, суровини, енергия и услуги вследствие на инфлационните процеси. Практическото ѝ приложение обаче породи редица спорове между възложители и изпълнители относно начина на изчисляване на индексацията, периода, към който следва да се прилагат индексите, както и обхвата на разходите, които могат да бъдат компенсирани.

Една от основните промени в проекта е свързана с критерия за определяне на приложимия индекс за индексация. Досега в практиката често се използваше моментът на приемане на извършените строително-монтажни работи като база за определяне на приложимия индекс. Според вносителите на проекта това е довело до различни подходи и до изкривяване на действителните икономически отношения между страните по договора, тъй като приемането на работата може да бъде извършено значително по-късно от фактическото изпълнение на дейностите.

С предложените изменения се въвежда нов подход, при който за целите на индексацията ще се прилага индексът за тримесечието, през което дейностите са били фактически извършени. Целта е индексацията да има реален обезщетителен характер и да отразява действителното увеличение на разходите към момента на изпълнение на работата, а не към момента на административното ѝ приемане.

Допълнително се предвиждат правила за случаите, в които изпълнителят е изпаднал в забава по причини, за които носи отговорност. В тези хипотези индексацията няма да се определя автоматично по по-късния и потенциално по-висок индекс към датата на изпълнение, а ще се прилага по-ниският между индекса към падежа на задължението и индекса към реалното изпълнение. По този начин се цели ограничаване на възможността изпълнителят да получи допълнителна финансова полза вследствие на собственото си забавяне.

Съществена промяна е и отпадането на възможността авансовите плащания да бъдат включвани в индексацията на цената по договора. В мотивите към проекта се посочва, че авансовите плащания по своята правна същност представляват предварително предоставени средства за стартиране на изпълнението и към момента на тяхното изплащане страните вече са договорили цена, която следва да отразява текущите пазарни условия и инфлационни нива. Според вносителите включването на аванса в механизма за индексация не съответства на целите на методиката и води до неоправдано увеличаване на компенсациите.

От практическа гледна точка измененията ще окажат пряко влияние върху бизнеса, основно върху строителни компании, инженерингови дружества, доставчици и други изпълнители по обществени поръчки. Предвижда се по-строг и по-прецизен режим за изчисляване на индексацията, който ограничава възможностите за различно тълкуване и за използване на по-благоприятни периоди при определяне на индексите.

В същото време промените вероятно ще доведат до намаляване на размера на индексацията в определени случаи, особено при договори с големи авансови плащания или при забавено изпълнение. За част от бизнеса това може да има отражение върху ликвидността и финансовото планиране, особено при дългосрочни инфраструктурни и строителни проекти.

Очаква се също така изпълнителите и възложителите да адаптират вътрешните си процедури, механизми за отчитане и договорна документация към новите правила. Практическото приложение на методиката вероятно ще постави и нови въпроси относно доказването на момента на фактическото изпълнение на дейностите и начина на документиране на отделните етапи от изпълнението на договора.

Проектът не предвижда допълнително въздействие върху държавния бюджет и според вносителите представлява техническо и методологическо усъвършенстване на съществуващата уредба. Предстои да бъде проследено какъв ще бъде финалният вариант на методологията.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.