След интензивен политически дебат и продължителни публични консултации, България прие дългоочаквания Закон за несъстоятелност на физическите лица („Закона/ът“). С него за първи път се въвежда институтът на т.нар. „личен фалит“ – производство по несъстоятелност на неплатежоспособни добросъвестни физически лица. От обхвата на новия нормативен акт са изключени лицата, упражняващи свободна професия, търговците и предприемачите.
Законът все още не е публикуван в Държавен вестник, което се очаква да се случи до дни. Производствата по несъстоятелност на физическите лица ще стартират най-рано след изтичането на 9 месеца от обнародването му. Независимо от това, участниците в гражданския оборот вече очакват ефективното му въвеждане като нов механизъм за финансова реабилитация, търсещ баланс между интересите на длъжници и кредитори чрез съдебен надзор.
Производството се образува по молба на длъжника до районния съд по настоящия му адрес. Длъжникът трябва да отговаря едновременно на следните условия:
1) Невъзможност за погасяване на изискуемите си парични задължения за период от поне 12 месеца;
2) Общ размер на задълженията, надхвърлящ 10 минимални работни заплати - равняващи се на 10 770 лв. към юни 2025 г.;
3) Добросъвестност на длъжника – дефинирана негативно чрез изчерпателен списък на хипотези, при които добросъвестността се изключва. Така например, длъжникът е недобросъвестен, ако се установи, че:
• Е бил осъждан за определени престъпни деяния – включително, данъчни и/или финансови престъпления;
• Безвъзмездно се е разпоредил със свое имущество;
• Не е полагал труд без основателна причина;
• Възпрепятства дейността на синдика и др.
4) Липса на предходно производство по същия Закон за конкретния длъжник.
Към молбата за откриване на производството, длъжникът представя декларация, съдържаща информация за трудовата му заетост, семейното и имущественото му състояние, задълженията и кредиторите му, както и образуваните срещу него дела. Законът позволява още на тази фаза да бъде съставен и приложен и план за погасяване на задълженията.
При наличие на необходимите процесуални предпоставки, съдът постановява решение, с което открива производството по несъстоятелност и назначава синдик. Функциите на синдика включват:
• Упражняване на контрол върху сделките на длъжника;
• Издирване и уточняване на имуществото и кредиторите му;
• Водене на съдебни процеси от името на длъжника;
• Събиране на паричните вземания на длъжника и внасянето на получените суми в специална банкова сметка;
• Предлагане на план за погасяване на задълженията и осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността.
След откриване на производството, длъжникът може да сключва сделки и да изпълнява единствено текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените си потребности – при това в рамките на своя некесвестируем доход. Сделки извън горепосочените, сключени без знанието или съгласието на синдика, са нищожни, а длъжникът се приема за недобросъвестен.
Всички кредитори на длъжника участват в производството, независимо от момента, в който е възникнало вземането им. Законът определя специален ред за тяхното удовлетворяване с приоритет на обезпечените вземания – на първо място са поставени вземанията, подсигурени със залог или ипотека.
Всички висящи граждански/търговски съдебни или арбитражни дела срещу длъжника с имуществен характер се спират – с изключение на делата, по които исковите претенции са обезпечени с имущество на трети лица. Забранява се образуването на нови дела срещу длъжника.
Централен елемент от производството е изготвянето и приемането на план за погасяване на задълженията на длъжника. С него може да бъде предвидено отсрочване и разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или пълно опрощаване на задълженията, както и други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите. При изпълнение на плана се погасяват всички задължения, включително онези, за които е предвидено пълно или частично опрощаване.
Ако такъв план не бъде приет, съдът обявява длъжника в несъстоятелност. От този момент всички негови парични и непарични задължения стават изискуеми. Непредявените в производството вземания и неупражнените права се погасяват.
Извършва се осребряване на имуществото на длъжника. Ако имуществото се окаже недостатъчно, с оглед размера на дълговете, неудовлетворените вземания на кредиторите се погасяват с влизането в сила на решението на съда за прекратяване на производството поради изчерпване на масата на несъстоятелността.
Законът урежда и особена хипотеза - когато длъжникът не разполага дори с минималните необходими средства, за да покрие началните разноски за стартиране на производството. В такъв случай съдът открива производството и налага общ запор и възбрана, но го спира за срок от една година. При липса на промяна във финансовото положение на длъжника след едногодишния срок, започва да тече нов тригодишен период, с изтичането на който задълженията на длъжника към всички кредитори се погасяват по право.
Като изключение от горното общо правило, не се погасяват обаче задълженията, обезпечени с ипотека или залог, задълженията за глоби, за непозволено увреждане, за издръжка по закон и други.
С приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица българското право прави важна стъпка към необходима социална и икономическа реформа – отваря се възможност за освобождаване на добросъвестни физически лица от непосилни задължения чрез прозрачен и съдебно контролиран механизъм.
В комбинация с института на абсолютната погасителна давност, който бе приет у нас преди известно време, новият Закон предоставя по-активен способ за погасяване на дългове с потенциал за реализация в значително по-кратки срокове. Уредбата на личния фалит обаче въвежда и редица гаранции за защита на интересите на кредиторите чрез участието на синдик и провеждане на процедурата по строго регламентиран съдебен ред.
Кредиторите и бизнесът ще трябва да отчетат новия регулаторен риск при работа с физически лица, и да адаптират политиките си по събираемост на дългове, оценка на длъжници, както и да ревизират договорните си клаузи, с оглед ограничаване на риска от финансови загуби.
