29-11-2024
Закон за личния фалит – нов опит за приемане и поредно обществено обсъждане
България е една от малкото държави в ЕС, които нямат нормативна уредба, предвиждаща възможност за откриване на производството по несъстоятелност за физически лица

Министерство на правосъдието публикува в портала за обществено обсъждане за трети път проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица („ЗНФЛ“). Проект на такъв нормативен акт вече бе предмет на две обществени обсъждания за последните години, но досега не бе приет от Народното събрание. ЗНФЛ цели да уеднакви  изискванията в материята на несъстоятелността, произтичащи от европейското законодателство, с регулацията във вътрешното право.

 

България е една от малкото държави в ЕС, които нямат нормативна уредба, предвиждаща възможност за откриване на производството по несъстоятелност за физически лица, които не са търговци или предприемачи. Съответно, към настоящия момент липсва правна възможност физически лица, които са неплатежоспособни, да бъдат обявени в несъстоятелност.

 

На първо място процедурата по откриване на производство по несъстоятелност не е задължителна, а доброволна, и се образува по искане на длъжника пред окръжния съд по неговия постоянен адрес. Това означава, че инициативата за стартиране на това производство е единствено на длъжника и същото няма как да бъде образувано по искане на трети лица – например, негови кредитори.

 

Съгласно законопроекта, за „добросъвестен“ се приема онзи длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. ЗНФЛ въвежда хипотези (презумпции), при които длъжникът a priori се приема за „недобросъвестен“ – например, ако е осъждан за определени видове престъпления;  ако е работоспособен, но не е упражнявал трудова или друга дейност през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството; нарушавал е задължението за деклариране на доходи или имущество през последните три години; извършил е разпоредителни действия с имущество на значителна стойност и др.

 

Молбата на длъжника трябва да съдържа данни относно неговата трудова заетост, неплатежоспособност, добросъвестност (по смисъла на ЗНФЛ), притежавано имущество, списък на известните му кредитори и др. Към молбата длъжникът прилага и план за погасяване на задълженията си. Съдът разглежда молбата в 14-дневен срок, като събира необходимите доказателства и извършва преценка дали длъжникът отговаря на изискванията на ЗНФЛ за откриване на производство по несъстоятелност.  

 

Като неплатежоспособно физическо лице, законът определя онзи длъжник, който в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече парични задължения на обща стойност над десет минимални работни заплати. От 1-ви януари 2025 г. минималната работна заплата в страната ще бъде в размер на 1077 лв., което означава, че неплатежоспособността е налице при изискуеми и неплатени задължения на стойност поне 10 700 лв. Ако длъжникът е спрял плащанията към своите кредитори (дори частично), неплатежоспособността се презумира, подобно на уредбата при несъстоятелността на търговски дружества.

 

С решението си за обявяване на производство по несъстоятелност, съдът определя и първоначална издръжка на длъжника и членовете на неговото семейство, която да служи за задоволяване на жизнените им потребности, както и банкова сметка на длъжника, по която може да се извършват плащания в негова полза и от която длъжникът да извършва плащания. Аналогично на търговската несъстоятелност, с решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът налага обща възбрана и запор (или други обезпечителни мерки) върху имуществото на лицето, с което той вече не може да се разпорежда. Длъжникът може да извършва само действия по изпълнение на текущи задължения с оглед задоволяване на неговите жизнени потребности и тези на семейството му.

 

С откриването на несъстоятелността се спират и всички съдебни и арбитражни производства срещу длъжника с предмет имуществени претенции на негови кредитори. Ако вземането, във връзка с което е образувано съдебното или арбитражното производство, бъде удовлетворено в рамките на несъстоятелността, съответното дело се прекратява. Аналогична е и уредбата за инициираните изпълнителни производства срещу длъжника преди откриването на производството по несъстоятелност.

 

В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на физическото лице. Техните вземания се предявяват пред съда, а назначеният синдик изготвя списък на одобрените вземания.

 

В рамките на производството съдът, по предложение на събрание на кредиторите, назначава синдик, който да представлява длъжника и да упражнява контрол върху текущите му дела. Синдикът съставя списък на кредиторите и проверява действителността и изискуемостта на техните вземания, извършва опис на имуществото (масата на несъстоятелността) на длъжника, предлага план за погасяване на задълженията и извършва други действия, посочени в закона или възложени от съда. Ако длъжникът не е съгласен с основателността на определено вземане, има процесуалната възможност да предяви установителен иск за съществуването на това вземане.

 

Основната цел на производството е да се постигне доброволно изпълнение на задълженията и удовлетворяване на кредиторите в степента, в която това е възможно. По тази причина е предвидено, че още с молбата за откриване на производството, длъжникът представя план за погасяване на задълженията. Право да предложат план имат също синдикът и част от кредиторите, които притежават поне 1/3 от всички предявени вземания.

 

С плана може да се предвидят отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията или извършването на сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяването на кредиторите. Ако планът отговаря на всички изисквания, той се гласува от събранието на кредиторите, като впоследствие съдът утвърждава приетия план и той става задължителен за длъжника и кредиторите.

 

В законопроекта са предвидени и други мерки за погасяване на задълженията – прекратяване от синдика на неблагоприятни договори, по които страна е длъжникът (ако е възможно), прихващане на задължения, запечатване на помещения, за да се избегне разпиляване на имущество и др.

 

Производството по несъстоятелност приключва с решение за обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото. Кредиторите се удовлетворяват по специален ред, като с първа по ред привилегия се ползват вземанията, обезпечени с ипотека или залог по реда на Залога за особените залози – от получената сума при продажбата на обекта на обезпечението. За оспорените по съдебен ред кредиторови вземания, синдикът заделя средства в сметката за разпределение (в случай че вземането бъде признато за съществуващо и изискуемо от съда).

 

Задълженията на длъжника в производството се погасяват с изтичане на тригодишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, освен ако не се установи, че масата на несъстоятелността не е изчерпана. При липса на имущество на длъжника, неговите задължения се погасяват с изтичането на пет години от влизането в сила на решението за откриването на производството по несъстоятелност, освен ако се установи, че длъжникът е „недобросъвестен“ (съобразно коментираните по-горе критерии за „недобросъвестност“) или че е имало секвестируемо имущество, което не е било използвано за удовлетворяване на кредиторите.

 

Като изключение от горното общо правило, ЗНФЛ предвижда, че някои вземания не се погасяват по този ред, а именно – вземания, обезпечени с ипотека; глоби; вземания за непозволено увреждане; издръжка и вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.

 

Въвеждането на отделно производство по несъстоятелност за физически лица в България е важна допълнителна стъпка, от една страна, към преодоляване на фигурата на „вечния длъжник“, а от друга - към хармонизиране на българското законодателство със стандартите на ЕС. Новият закон вероятно ще даде и решение на някои практически проблеми. Така например той вероятно ще позволи по-лесното признаване и изпълнение от страна на българските органи на решения на чуждестранни съдилища, по които длъжник - физическо лице (с местожителство на територията на чужда държава) е обявен в несъстоятелност и притежава активи в България, които могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите му.