В Народното събрание e внесен проект на Закон за използването и развитието на изкуствения интелект („ЗИРИИ“), чиято основна цел е да въведе на национално равнище правилата на Регламент (ЕС) 2024/1689  („EU AI Act“) и да изгради цялостна нормативна рамка за безопасно, етично и иновативно внедряване на технологиите на изкуствения интелект („ИИ“).

Законопроектът представлява първи опит за български закон за ИИ, който не просто следва европейския регламент, а добавя специфични национални структури и механизми за надзор, иновации и сигурност. Той цели да осигури предсказуемост и яснота за бизнеса и публичния сектор, като едновременно поставя основите на българския модел за управление на ИИ - с фокус върху доверие, прозрачност и защита на обществения интерес.

Законодателната инициатива залага специфични правила за публичния и частния сектор, както и няколко ключови елемента, които определят архетипа на новата регулаторна рамка.

На първо място се въвежда т.нар. Национален координатор по ИИ, който ще ръководи разработването на национална стратегия в сферата, както и пътна карта към нея. Наред с това се предвижда създаването на мрежа от компетентни контролни органи, като сред тях са КФН, БНБ, СЕМ, КЗЛД, Инспекторатът към ВСС и др. Тези институции ще осъществяват надзор в съответните  сектори, като към традиционните им правомощия се добавят нови функции, свързани с оценка на риска и контрола върху системите на ИИ.

Планира се и създаването на Консултативен съвет към Министерския съвет, който ще обединява представители на бизнеса, академичната общност и гражданския сектор.  

Националните органи, от своя страна, ще улеснят навлизането на български продукти на ИИ на европейския пазар и обратното, което ще предостави ново ниво на доверие за инвестиции и развитие на българска територия.

Втората съществена новост е създаването на регистри и лаборатории, които ще служат за проследимост и изпитване на ИИ решения. Предвижда се създаване на Регистър на органите за оценяване на съответствието и Регистър на високорисковите системи с ИИ, използвани в критична инфраструктура, както и уреждането на Регулаторна лаборатория за изпитване на системи в реална среда, която ще подпомага разработването и внедряването на безопасни решения.

За бизнеса и стартъпите това ще означава доза предсказуемост – достъп до консултации, информация и административна подкрепа чрез единен помощен център за подпомагане и използване на изкуствения интелект.

Трето, законопроектът насърчава използването на отворени модели на ИИ с общо предназначение (например - големи езикови модели като ChatGPT), свободни за използване системи, обучени единствено с публично достъпни данни и без лицензионни ограничения. Тези модели се разглеждат като инструмент за научно-изследователска и развойна дейност и се предвижда да допринесат за развитието на локални решения на ИИ, включително и на български език.

Използването на публични данни се приравнява на обработване в обществен интерес, при условие че се гарантира анонимност защита на личната информация.  

Сред най-важните гаранции в законопроекта са забраните при високорискови приложения като дистанционната биометрична идентификация, използването на ИИ за манипулативно или подвеждащо съдържание, deep-fake съдържание без съгласие или прилагането на ИИ при специални разузнавателни средства. Забранени са и практики, противоречащи на основните права и принципите на недискриминация.

За нарушителите се предвиждат сериозни санкции, като например за оператор на много голяма онлайн платформа глобите достигат до 5 млн. лв. или до 5 % от годишния оборот на оператора на много голяма онлайн платформа.

В икономически аспект законопроектът поставя акцент върху насърчаването на иновациите. ЗИРИИ предвижда мерки за държавна подкрепа - предоставяне на изчислителни ресурси, целево финансиране, достъп до публични данни, както и стимули по Закона за насърчаване на инвестициите и средства от европейските фондове.

За първи път се въвежда и изискване за систематично обучение на държавните служители и служителите в обществения сектор за работа с технологии на ИИ, което се разглежда като част от дългосрочна дигитална трансформация.

Законопроектът обаче не се ограничава само до рамката на иновациите. Включени са и механизми за защита на националната сигурност и етичните стандарти, вкл. задължения за прозрачност при системи, които могат да създават заплахи за сигурността, контрол върху препоръчителните алгоритми на големите онлайн платформи и забрана за използването на лични данни на деца за обучение на модели, освен за образователни цели.

От гледна точка на прилагането, ключов въпрос е дефиницията на „висок риск“, кои модели  подлежат на оценка, какви технически и организационни мерки се изискват и как се осигурява съответствието. За компаниите ще е важно да разбират кога техните решения на ИИ попадат в обхвата на този закон, както и какви задължения имат по отношение на прозрачност, отчетност, контролен надзор и защита на личните данни.

За бизнеса новата законодателна рамка е както шанс, така и предизвикателство, защото обещава предсказуемост и яснота с улесняването на достъпа до публичните ресурси и данни у нас. Същевременно тя изисква спазването на високи стандарти от самото начало – значителна административна и техническа ангажираност – чрез регистрация, документация, оценки на съответствието, съблюдаването на етични изисквания. Стартъпите и малките компании ще трябва да търсят баланса между разходите за съответствие и възможностите за пазарен достъп и доверие.

Приемането на законопроекта тепърва предстои, но още с неговото внасяне се очертава важен момент за технологичните компании, разработчиците на ИИ и цялата регулаторна екосистема в България. В следващите месеци ще бъде ключово как ще се намери балансът между стимулите и ограниченията, както и как институциите ще приложат новите изисквания. Успехът на новата рамка ще зависи от пропорционалното прилагане и от готовността на държавата да подкрепя иновациите, без да ги възпира. Законопроектът поставя България сред първите държави в ЕС, готови да приложат EU AI Act  с национална специфика, съчетавайки регулаторен контрол с реални механизми за стимулиране на бизнеса, технологично развитие и доверието в етичния ИИ.