След няколко седмици интензивни обществени и политически дебати, Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за защита на потребителите („ЗЗП“) и Закона за защита на конкуренцията („ЗЗК“). Измененията бяха предложени като част от мерките за ограничаване на необоснованото увеличение на цените и за засилване на контрола върху търговското поведение на предприятията на българския пазар.
В предходни издания разгледахме основните механизми, заложени в двата законопроекта, както и предхождащи ги предложения. След окончателното им приемане вече може да бъде потвърден изводът, че законодателят запазва концепцията за засилен административен контрол - както върху ценовата политика на търговците, така и върху търговските отношения по веригата на доставки.
Какво предвиждат в конкретен план измененията?
В потребителското законодателство - ЗЗП, беше окончателно въведена забрана за икономически необосновано увеличение на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители. При проверка, търговците ще следва да доказват наличието на обективни икономически фактори, обосноваващи съответното увеличение на цената, включително, но не само: евентуални промени в производствените и доставните разходи, разходите за труд, енергия, суровини, данъци, осигуровки и други релевантни обстоятелства.
Наред с това, бяха потвърдени също разширените контролни правомощия на Комисията за защита на потребителите, включително възможността да изисква подробна информация относно начина на ценообразуване и икономическите фактори, оказали влияние върху определената от търговеца крайна цена.
Запазено е и задължението за големите търговци да публикуват ежедневно информация за продажните цени на стоки от т.нар. „потребителска кошница“, както и намерението за поддържане на публичен електронен портал за наблюдение на цените. По този начин се поставя акцент върху прозрачността като инструмент за ограничаване на спекулативните практики и за засилване на обществения контрол върху ценовите процеси.
От конкурентноправна гледна точка, промените в ЗЗК разширяват значително приложното поле на режима за нелоялните търговски практики. Законът предвижда по-широк кръг от хипотези, представляващи изрично забранени практики, разширява режима на т.нар. „условни забрани“ (т.е. практики, които също поначало са забранени, освен ако не са изпълнени определени допълнителни условия), както и въвежда обща забрана, позволяваща като нелоялни да бъдат квалифицирани и други действия или бездействия на купувача, противоречащи на добросъвестната търговска практика и увреждащи или можещи да увредят интересите на доставчика.
Съответно, се запазва т.нар. „анти-обход механизъм“, който позволява като нелоялна търговска практика да бъдат третирани и договорни конструкции или действия, чийто икономически краен ефект, на практика, води до заобикаляне на законовите ограничения и съответно поражда същия резултат като изрично посочените хипотези на нелоялни търговски практики. Наред с това, Комисията за защита на конкуренцията ще разполага с по-интензивни механизми за контрол, включително възможност за налагане на временни мерки в хода на производства и за по-активна намеса при съмнения за нарушения на конкурентната среда.
Прието е приложение на института на т.нар. „съвместно господстващо положение“ или иначе казано - регулаторът ще може да изследва не само индивидуалната пазарна сила на конкретно предприятие, но и наличието на икономическа зависимост или пазарно поведение между няколко участници, които съвместно могат да оказват съществено влияние върху пазара. Горното би могло да разшири значително обхвата на конкурентния контрол върху пазари с висока степен на концентрация.
Макар окончателното приемане на двата закона да създава по-голяма яснота относно бъдещата регулаторна рамка, редица въпроси остават открити. Сред тях са критериите за преценка на икономическата обоснованост на цените, какъв ще бъде интензитетът на проверките, методиките за определяне на отделни ценови показатели, както и практическите стандарти, които контролните органи ще прилагат при упражняване на новите си правомощия. Част от коментираните по-горе мерки, особено тези, свързани с необоснованото увеличение на цените, вече присъстваха под някаква форма, изцяло или частично, в действащото законодателство, поради което ще бъде любопитно да се наблюдава какъв ще бъде действителният практически ефект от промените.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
