Съдът на Европейския съюз („СЕС”) постанови решение по преюдициално запитване относно тълкуването на член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС”), в който е уредено свободното движение на капитали. Производството е инициирано от Районен съд - Бургас, който поставя пред СЕС въпроса дали член 3в от Закона за собствеността и ползването на зeмеделските земи („ЗСПЗЗ”) нарушава правото на Европейския съюз поради това, че представлява ограничение на свободното движение на капитали. Въпросната разпоредба предвижда, че придобиването на собственост върху земеделски земи на територията на Република България е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в страната.
Член 63, параграф 1 ДФЕС в генерален план забранява ограниченията върху движението на капитали между държавите членки, включително мерките, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка. В този смисъл изискването за продължителност на пребиваването, съдържащо се в чл. 3в ЗСПЗЗ, безспорно представлява пречка за свободното движение на капитали.
Подобни ограничителни мерки биха били допустими по изключение, но само при условие че са обосновани с императивни съображения от общ интерес и са съобразени с принципа на пропорционалност, който изисква те да са годни да гарантират осъществяването на преследваната с тях легитимна цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.
Разглежданата националноправна уредба преследва легитимни цели, а именно – 1) използването на земеделските земи да продължава съобразно тяхното предназначение; 2) да се предотврати намаляването на обработваемата земя и 3) да се предпазят малките и големите български земеделски производители.
В този контекст обаче СЕС намира, че ограничението, предвидено в ЗСПЗЗ, не е от естество да гарантира постигането на горепосочените цели, тъй като то включва само задължение за пребиваване, но не и задължение за определена експлоатация на имота или забрана за промяна на предназначението му.
СЕС поддържа позицията, че съществуват редица други мерки, чрез които тези цели биха могли да бъдат постигнати без такова значително засягане на свободното движение на капитали, като предвиденото в чл. 3в от ЗСПЗЗ. Това обстоятелство обуславя заключението, че установеното задължение за продължителност на пребиваването в страната като предпоставка за придобиването на земеделска земя надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели.
С оглед на гореизложеното СЕС достига до извода, че във връзка с поставения въпрос член 63 от ДФЕС трябва да се тълкува по следния начин:
Не трябва да се допуска законодателство, забраняващо придобиването на право на собственост върху земеделски земи единствено поради причина, че лицето потенциален купувач не е пребивавало повече от пет години във въпросната държава членка.
Остава отворен въпросът дали и кога ще бъдат приети изменения в ЗСПЗЗ с оглед постигане на съответствие с постановеното от СЕС решение, съответно каква ще бъде практиката при прехвърляне на земеделски земи у нас преди въвеждането на подобни изменения.
