С Наредба № Н-3 от 7 ноември 2025 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени („Наредбата“), приложима от 01.01.2026 г., се извършва пълна промяна на досегашния подзаконов режим за трансферно ценообразуване, уреден с вече отменената Наредба № Н-9 от 2006 г.

Трансферно ценообразуване е способ за коригиране на дължимите данъци и определяне на цените за сделки (стоки, услуги, интелектуална собственост) между свързани лица в рамките на една група, базирайки ги на пазарни принципи. Целта е да се предотврати отклонение от данъчно облагане, като печалбите се отчитат справедливо там, където е създадена стойността. Чрез различни способи НАП установява какви точно са действителните пазарни условия, по които да третира съответната контролирана сделка и на тази база да прави корекции.

Наредбата не представлява просто техническа актуализация, а качествена трансформация на философията на трансферното ценообразуване у нас, като за първи път изрично и системно се въвеждат Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие („ОИСР“, познато като OECD Transfer Pricing Guidelines) като водещ ориентир при тълкуване и прилагане на националното законодателство.

Централно място в Наредбата заемат правилата за анализ на действителното икономическо съдържание на контролираните сделки, при които се изследва реалното поведение на страните, изпълняваните функции, поеманите рискове и използваните активи, включително когато те не съответстват напълно на договорната рамка.

Това е подход, възприет от ОИСР, при който водещо значение има икономическата реалност, а не формалното договорно оформление. В резултат на въведените правила данъчните органи изследват именно реалното икономическо поведение на страните и въз основа на него определят пазарните условия.

С оглед на това при прилагането на Наредбата договорните условия се разглеждат през призмата на действителното поведение на страните и икономическата същност на сделката. При определяне на пазарните условия решаващо значение има кой фактически взема ключовите решения, кой упражнява контрол върху риска и кой разполага с финансовия капацитет да го поеме.

За първи път в българското подзаконово данъчно право се въвеждат изрични правила, основани на Насоките на ОИСР за разпределение на рисковете, които изискват кумулативно наличие на:

1. функционален контрол върху риска (вземане на ключови решения);

2. финансов капацитет за поемане на последиците от риска.

Наредбата значително разширява аналитичната дълбочина на трансферното ценообразуване, като:

·         допуска агрегиране и сегментиране на сделки, когато това по-точно отразява икономическата им същност;

·         разширява се анализът отвъд ценовия параметър към реалната икономическа сделка;

·         позволява анализ на остатъчната печалба и приноса на страните, включително при комплексни вериги на стойността.

Методът на увеличената стойност се прилага вече не механично, а с оглед действителната роля на свързаните лица, приноса им към създаването на стойност и икономическата логика на разпределението на печалбата.

Особено съществен е новият режим за финансови транзакции между свързани лица. Подобно вътрешногрупово финансиране подлежи на анализ, еквивалентен на пазарния кредит, вкл. по отношение на дълговия капацитет, лихвените условия и самостоятелен кредитен профил, което на практика ограничава автоматичното прилагане на групов рейтинг.

Този подход значително ограничава автоматичното прилагане на групов кредитен рейтинг и финансиране при условия, които не биха били достъпни между независими лица.

С по-ясните и детайлни критерии се постига по-висока предвидимост при прилагането на правилата, но същевременно се повишават изискванията към документацията и икономическата обосновка от страна на бизнеса. На практика новият режим измества фокуса от формалната документация към реалното функциониране на групата.

Новият режим води до по-голяма хармонизация с международните стандарти, по-голяма концептуална яснота и намаляване на чисто формалните спорове. А предизвикателствата пред бизнеса ще се измерват в повишения риск при несъответствие между договорите и практиката, нуждата от реалното икономическо съдържание зад всяка структура, тъй като ще има необходимост от реално преосмисляне на вътрешногруповите модели, а не само формална актуализация на документацията.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.