Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект на изцяло нов Закон за потребителския кредит („ЗПК“), чрез  който се цели въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/2225 относно договорите за потребителски кредити („Директивата“). На свой ред Директивата цели създаването на условия за постигане на по-високо ниво на защита на потребителите в условията на бързо развитие на сектора за потребителско кредитиране, както и възможности за предлагане на нови видове потребителски кредит чрез адаптиране на законодателната рамка относно предоставянето на подобни продукти. Проектът е изцяло нов в сравнение с изготвения преди месеци първоначален такъв.

Мерките предприети с транспонирането на Директивата в българското законодателство са насочени към повишаване на прозрачността, опростяването на информацията относно предоставянето на потребителски кредити, ограничаването на заблуждаващите реклами и използването на нелоялни практики. Същите предвиждат намаляване на потенциалния риск от свръхзадлъжнялост на кредитополучателите, както и насърчаването на отговорното кредитиране, включително осигуряване на по-висока сигурност и доверие в пазара, което в резултат гарантира и по-добра защита на потребителите.  

Особено важно както за кредитори, така и за потребители е, че проектът предвижда специален режим за потребителските кредити, чийто общ размер е до три минимални работни заплати, равняващи се на 1 860,60 евро за 2026 г. За тези кредити е предвидено изключение от общото правило, като не се прилага ограничението на разходите по кредита, изразено чрез годишния процент на разходите („ГПР“), а се въвежда максимален размер на общия разход по кредита. При договори за кредит със срок на погасяване (1) до един месец този разход не може да надвишава 20 % от размера на главницата, (2) над един до три месеца – 30% и (3) над три месеца – 100 %.

За онагледяване може да се даде следният пример – при договор за кредит в размер на 1 000 евро със срок за погасяване над един до три месеца, максималният размер на общия разход по кредита ще възлиза на 30 %, което в разглеждания случай ще се равнява на 300 евро. При тези условия потребителят следва да възстанови 1 300 евро. Ако срокът за погасяване на кредита обаче е над три месеца, максималният размер на общия разход по кредита ще възлиза на 100 %, или в разглеждания случай размера на главницата – 1 000 евро, което означава, че размерът на общото задължение по кредита може да достигне 2000 евро.

По отношение на потребителски кредити, които не попадат в приложното поле, описано по-горе, т.е. чийто общ размер е над три минимални работни заплати, ограничението за ГПР е в същия размер като по сега действащия ЗПК – 5 пъти размера на законната лихва за забава.

Следваща съществена промяна, залегнала в проекта на нов ЗПК, е свързана със завишаването на изискванията към рекламите и търговските съобщения по повод предоставяните услуги по потребителско кредитиране. Специален акцент е поставен върху осведомеността и забраната за въвеждане на потребителите в заблуждение. Критериите, на които трябва да отговаря рекламата, са свързани с формата и съдържанието. Стандартната информация в рекламата трябва да се отнася до ключови характеристики на предлагания кредит и следва да бъде лесна за четене или слушане и да бъде съобразена с техническите ограничения на средството, използвано за реклама.

Предвидени са по-строги изисквания и за оценка на кредитоспособността на потребителите. Оценката на кредитоспособността трябва да отчита интереса на потребителя и да се основава само на необходима и пропорционална информация за неговите приходи и разходи, съответно други финансови и икономически обстоятелства. Оценката на кредитоспособността се извършва чрез анализ на информация за дохода, други източници на средства за погасяване на кредита, финансови активи и пасиви на потребителя и др., както и чрез извършването на справка в Централния кредитен регистър. Следва да се отбележи фактът, че проектът на нов ЗПК не предвижда възможност за достъп на кредиторите до Регистъра на хазартно уязвимите лица при извършването на оценката на кредитоспособността, което може да се разглежда като негова слабост.

Новият ЗПК предвижда и създаването на Регистър на кредиторите , който ще се води и поддържа от Комисията за защита на потребителите („КЗП“). Вписването ще се извършва след подаване на заявление и проверка от КЗП за изпълнение на законовите изисквания.

Задължените кредитори трябва да подадат заявление за вписване в Регистъра на кредиторите в срок до 4 месеца от влизането в сила на новия ЗПК, но могат да продължат да извършват дейността си по потребителско кредитиране без регистрация в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗПК.

Не подлежат на регистрация следните лица: (i) банки и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на България, лицензирани по Закона за кредитните институции; (ii) финансови институции, вписани в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции; (iii) платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на Закона за платежните услуги и платежните системи; (iv) доставчици на стоки и услуги, които са микро, малки и средни предприятия, действащи като кредитори в спомагателно качество, които отпускат кредит под формата на разсрочено плащане за закупуване на стоки и услуги, които предлагат, когато кредитът се предоставя без лихва и само с ограничен размер на таксите, дължими от потребителя за забавени плащания.

Законопроектът предвижда и отделен регистър на кредитните посредници по потребителски кредити, воден от КЗП.

Новата уредба представлява съществена промяна в режима на потребителското кредитиране, като поставя по-високи изисквания към прозрачността, рекламата, оценката на кредитоспособността и поведението на кредиторите при финансови затруднения на потребителите. Особено значение има въвеждането на специален режим за кредитите до три минимални работни заплати, при който се въвеждат конкретни ограничения върху общия разход по кредита. Наред с това, чрез създаването на Регистър на кредиторите и разширяването на задълженията им се цели засилване на контрола върху пазара и ограничаване на нелоялните практики. В своята цялост предложените промени са насочени към по-голяма защита на потребителите, ограничаване на риска от прекомерна задлъжнялост и изграждане на по-прозрачен и отговорен пазар на потребителски кредити в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

Разбира се, в момента текат интензивни обществени обсъждания на новия проект, като следва да бъде проследено какъв ще бъде окончателният текст на закона. Предвидената към момента дата за влизане в сила на новия закон е 20 ноември 2026 г.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.