На 29.09.2026 г. в „Държавен вестник“ бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда („КТ“), внесен от Министерски съвет, с който се въвежда нов механизъм за изчисляване на минималната работна заплата („МРЗ“) в страната.

До този момент МРЗ за всяка следваща година се определяше до 1-ви септември на текущата година. Размерът ѝ бе фиксиран на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца.

Окончателният размер на МРЗ вече ще се определя по-рано - до 15 август на текущата година. Ключовата промяна е свързана с отпадането на обвързаността на МРЗ със средната брутна работна заплата. Вместо това, определянето на размера на МРЗ ще се извършва на база различни социално-икономически критерии, а именно:

• Покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот;

• Общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение;

• Темп на растеж на работните заплати;

• Дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.

По този начин се прекъсва автоматичният механизъм за определяне на МРЗ и се позволява съобразяването ѝ с показатели, които отчитат отделните социални и икономически показатели в страната.

Целта на законодателя, видно и от мотивите към законопроекта, е да постигне по-справедлив размер на МРЗ, който отчита текущата инфлация в страната и други икономически фактори. Все пак остава отворен въпросът доколко въвеждането на подобни относително по-абстрактни критерии действително ще гарантира по-висок размер на МРЗ, в сравнение с предходния механизъм.

Веднъж на всеки три години ще се извършва оценка на адекватността на МРЗ за страната, като се вземат предвид следните референтни стойности - 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот. Данните за издръжката на живот ще се публикуват от Националния статистически институт, с което се цели гарантиране на обективност. Председателят на Националния статистически институт следва да утвърди реда и начина за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в 9-месечен срок от влизането в сила на закона

Бяха отхвърлени направените предложения за намаляване на посочения срок на две години, което вероятно щеше да гарантира още по-голяма сигурност за работниците и служителите, получаващи минимални възнаграждения. Все пак, запазено бе правилото, че МРЗ за страната не може да бъде по-ниска от определената за предходната година, което създава предвидимост.

Съвсем естествено, в колективните трудови договори на отраслово и браншово равнище може да бъде договорен и по-голям размер на МРЗ.

Целените с промените резултати включват гарантиране на адекватни доходи на работещите на МРЗ, осигуряване на стабилност и предвидимост при планиране на дейността на предприятията и на бюджета на държавата, както и намаляване на инфлационния натиск. Остава да бъде проследено какъв ще бъде действителният ефект от въвеждането на този нов механизъм.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.