На 9 септември 2026 г. Европейската комисия представи предложение за нов Регламент относно обществените поръчки и концесиите („Регламента/-ът“), с който се предвижда цялостна промяна на действащата европейска рамка. Трите основни директиви от 2014 г. в тази област ще бъдат заменени с един общ регламент, пряко приложим във всички държави членки.
Предложението е в началото на законодателния процес и предстои да бъде разгледано от Европейския парламент и Съвета, поради което окончателните правила могат да претърпят промени. Ако регламентът бъде приет, се предвижда отложено прилагане от две години, което ще даде време на възложителите и бизнеса да се подготвят за новия режим.
Една от основните промени е опростяването на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Предвиждат се две основни процедури – открита и динамична, които ще могат да се провеждат със или без преговори, както и отделна процедура за иновации, когато необходимото решение все още не се предлага на пазара. Насърчават се и предварителните пазарни консултации, чрез които възложителите могат още преди откриването на процедурата да се запознаят с наличните на пазара решения.
Улеснява се и достъпът на малките и средните предприятия до обществени поръчки. Ограничават се прекомерните изисквания за оборот и за предходен опит конкретно с обществени поръчки, когато те не са оправдани от сложността или предмета на договора. Целта е формалните изисквания да не се превръщат в пречка за по-малки или нови компании, които иначе разполагат с необходимия капацитет да изпълнят поръчката.
Важна част от реформата е дигитализацията. Националните електронни системи за обществени поръчки ще бъдат свързани в обща европейска цифрова среда, която да улесни обмена на информация и участието в процедури в други държави членки. Предвижда се и електронна система за проверка на кандидатите, основана на цифрови профили на дружествата и принципа „само веднъж“, така че вече предоставени документи и данни да не се изискват повторно.
Променя се и подходът при избора на изпълнител. Вместо водеща да бъде най-ниската цена, по правило поръчките ще се възлагат въз основа на най-доброто съотношение между цена и качество. Наред с цената по-голямо значение ще имат качеството, екологичните и социалните характеристики, иновациите, сигурността и устойчивостта на доставките. За бизнеса това означава, че добрата оферта все по-често ще трябва да показва не само конкурентна цена, но и конкретни предимства на предлаганото решение.
Предложението разширява възможностите за насърчаване на европейското производство чрез обществените поръчки. Предвижда се например възложителите да могат да изискват европейски произход за част от стоките и услугите или да отдават предимство на такива стоки и услуги при оценяването на офертите. В определени случаи ще бъде възможно и ограничаване на достъпа на компании и продукти от трети държави до обществени поръчки, когато това е необходимо за защита на интересите на ЕС.
За българските предприятия реформата би могла да улесни достъпа до обществени поръчки в други държави членки, като същевременно засили конкуренцията на националния пазар. Промените могат да имат особено значение за малките и средните предприятия, за които се предвижда намаляване на административните изисквания и формалните пречки пред участието. Законодателното предложение обаче все още е на ранен етап на обсъждане на равнище ЕС. Поради това конкретните последици от реформата ще зависят от окончателното съдържание на приетите разпоредби.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
