С изменения, обнародвани в ДВ, бр. 87, Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел („ЗТРРЮЛНЦ“) претърпя значителни допълнения, насочени към повишаване на прозрачността и контрола при управлението на търговските дружества.

Най-същественото нововъведение е създаването на специален Регистър на лицата, лишени от правото да бъдат управители или членове на управителни и контролни органи. В него ще се вписват данни за лица, които:

·  са били обявени в несъстоятелност;

· са били управители или членове на органи на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, ако са останали неудовлетворени кредитори;

·  имат наложени наказания или съдебни забрани за упражняване на управленска дейност;

· са участвали в управлението на дружество, за което с влязло в сила наказателно постановление е установено неизпълнение на задължения по поддържане на запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

Въвеждането на този регистър позволява Агенцията по вписванията („АВ“) да предоставя и обменя информация чрез европейската система за търговски регистри (BRIS), включително относно лицата, попадащи в горните категории.  

Достъпът до регистъра няма да бъде публичен. Данните ще се предоставят служебно на компетентните институции. Въпреки това задълженията за бизнеса се засилват: всяко лице, което се заявява за управител или член на орган, трябва да не фигурира в този регистър, за да бъде вписано.  

Въпреки непубличния характер на регистъра, всеки гражданин има право да получи информация дали е вписан в него, а при положителен резултат – да се запознае с документите, съдържащи се в неговото регистърно дело. Такова право имат и наследниците на тези лица.

Друга ключова промяна е въвеждането на изискване документите, подлежащи на обявяване или въз основа на които се вписват обстоятелства, да се съхраняват в машинночетим формат, позволяващ пълнотекстово търсене. На практика това означава, че документите не могат да бъдат предоставяни само като „снимка“, а трябва да се представи версия – например във формат PDF – която позволява търсене по ключови думи в самия документ.

Горното от своя страна може да доведе до необходимост за бизнеса от:

· адаптиране на вътрешните документи и използваните формати;

· актуализиране на процедурите за подписване и архивиране;

Законът изрично предвижда, че при несъответствие между оригинален документ и неговата машинночетима версия, предимство има оригиналът. Това подчертава отговорността за фирмите да гарантират точност и съответствие при подготовката на електронните си документи.

Измененията транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2019/1151 („Цифровата директива“) относно използването на цифрови инструменти в корпоративното право. Очакваният резултат е по-ефективен обмен на информация между държавните институции и ускорена обработка на регистърните услуги.

Същевременно министърът на правосъдието следва да приведе подзаконовите актове в съответствие със закона в 6-месечен срок, а Министерският съвет – да актуализира тарифите за регистърните услуги на АВ в 3-месечен срок.

Въвеждането на новия регистър и повишаването на стандартите за дигитализация се очаква да засилят доверието в корпоративните структури, да улеснят проверките на фирмената информация и да подобрят качеството на данните в регистъра. За бизнеса това означава както нови задължения, така и възможности за по-прозрачно и надлежно корпоративно управление.