През юни 2025 г. окончателно влезе в сила Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги („ЗИДПУ/Закона/ът“).

Неговата основна цел е да хармонизира българската правна уредба с европейското законодателство, като  улесни достъпа на потребителите, страдащи от увреждания, до широка гама продукти и услуги.

Законът се прилага спрямо конкретни категории продукти и услуги, сред които: хардуерни и операционни системи, платежни терминали и банкомати, оборудване, използвано от потребители, за електронни съобщения и аудио-визуално съдържание, банкови услуги, електронни книги и др.   

Какво е ключовото в новата уредба? Продуктите и услугите, попадащи в обхвата на Закона, могат да се предлагат на пазара само ако отговарят на т.нар. „изисквания за достъпност“ – определени технически и функционални параметри, описани подробно в приложение № 2 към Закона. Същите са насочени към по-лесното и пълноценно използване и възприемане на продуктите и услугите от хора с увреждания. Така например, информацията за употреба на продукта (етикети, указания и др.) трябва да е достъпна чрез повече от един сетивен канал, да е разбираема за потребители с увреждания и изписана с едър четлив шрифт и др.

Задължените лица по смисъла на ЗИДПУ са „икономическите оператори“ на посочените продукти и услуги, което включва: производители, вносители, дистрибутори,  доставчици и упълномощени представители.

Основно задължение за икономическите оператори е да гарантират, че всеки продукт, преди да бъде пуснат на пазара, отговаря на изискванията за достъпност. Продуктите трябва да бъдат съпроводени с техническа документация и инструкции за безопасност на български език, както и ясно обозначение на името, търговската марка и адреса на производителя и вносителя. При установено несъответствие продуктът не трябва да се предлага на пазара, а ако вече е пуснат – следва незабавно да бъдат предприети мерки за коригиране на несъответствието или изтегляне от пазара. В случай че нарушението е допуснато например от производителя на продукта, но бъде установено впоследствие от дистрибутор, вносител или доставчик на услуга, последните са длъжни незабавно да уведомят съответните надзорни органи.

Контролът върху съответствието с изискванията за достъпност се осъществява от различни надзорни органи според характера на предоставяната стока или услуга, включително КРС, БНБ, КЗП и др.

В случай на законови нарушения, потребителите, както и организациите на хората с увреждания, имат право да подават жалби и сигнали до компетентните органи. Предвидени са и механизми за колективна защита на интересите на засегнатите лица.

С влизането в сила на ЗИДПУ икономическите оператори са длъжни да приведат дейността си в пълно съответствие с неговите разпоредби. Законът предвижда административно-наказателна отговорност при установени нарушения, но също така въвежда и известни облекчения:

(i) Нарушения, извършени до 1-и юни 2026 г., подлежат на по-ниски глоби и санкции;

(ii) До 28-и юни 2030 г. доставчиците на услуги могат да продължат да предоставят своите услуги, като използват продукти, които законосъобразно са използвали за предоставянето на подобни услуги преди тази дата;

(iii) Договори за услуги, сключени преди 28-и юни 2025 г., могат да останат в сила без изменение/адаптация до изтичане на срока им, но не по-късно от 5 години след тази дата.

Приемането на ЗИДПУ представлява съществен напредък в законодателната рамка на страната , насочен към премахването на бариерите пред свободното движение на стоки и услуги. Осигуряването на достъпност и пълна техническа изправност на предлаганите продукти се превръща в конкурентно предимство, но и в юридическо задължение. Компаниите, които навременно приведат дейността си в съответствие с изискванията, не само ще избегнат санкции, но и ще се позиционират устойчиво в един все по-регулиран пазар, както и ще допринесат за пълноценното, равноправно и безпрепятствено участие на хората с увреждания в обществения живот, наравно с останалите граждани.