На 18.03.2026 г. в Народното събрание бе внесен законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“). По-конкретно, предложено е изменение на чл. 264, ал. 4 ДОПК - разпоредбата има ключово значение в хипотезата на прехвърляне/учредяване на вещни права върху недвижими имоти или прехвърляне на моторни превозни средства (МПС).
Каква беше уредбата до този момент?
Нотариусите и съдиите по вписванията бяха задължени преди съставянето, респективно – вписването на нотариалния акт (в най-честата хипотеза – продажба на имот), да извършат проверка в системата на НАП и да откажат да извършат съответното действие, ако установят, че прехвърлителят има непогасени публични задължения.
Предходната редакция на чл. 264, ал. 4 ДОПК допускаше сделката да се реализира, ако длъжникът погаси задълженията си или се съгласи продажната цена да бъде използвана за тяхното погасяване, при условие че същата е в достатъчен размер, за да ги покрие изцяло. Законът не уреждаше какво следва да се случи, ако подобни задължения се установят на името на учредителя на договорна ипотека, която също се сключва пред нотариус и подлежи на задължително вписване в Имотния регистър.
Какво се предлага с промените?
Новият текст на разпоредбата предвижда, че сделката може да се реализира, ако (i) длъжникът надлежно заплати задълженията си (идентично с предходната уредба), но също и ако (ii) длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасят до размера на продажната цена на прехвърляното или учредявано от него вещно право, а приобретателят (купувачът) внесе тази сума в бюджета.
Това означава, че дори когато продажната цена не е достатъчна за пълното погасяване на публичните задължения, сделката ще може да бъде изповядана и вписана, при условие че цялата цена бъде преведена не по сметка на продавача, а по сметка на бюджета на съответния компетентен орган, към когото са установените задължения.
С цел преодоляване на посочената по-горе празнота, аналогична възможност изрично е предвидена и при договор за ипотека, като в тази хипотеза погасяването се извършва до размера на паричния заем (обезпечен от ипотеката) и сумата се внася по държавния бюджет от заемодателя.
По този начин ще се преодолее превратното тълкуване на част от съдебните състави, които поддържат, че когато получената по сделката продажна цена не е достатъчна за пълното погасяване на задълженията на праводателя, прехвърлянето на правото на собственост или учредяването на вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства следва да се счита за недопустимо и изобщо не може да се осъществи.
Налагането на подобно неправилно тълкуване без съмнение води до съществени практически затруднения и оказва неблагоприятно въздействие върху гражданския оборот. Това се проявява особено ясно в случаите на съсобственост, при които наличието на публични задължения само на един от съсобствениците може да възпрепятства реализирането на сделката и да лиши останалите съсобственици от възможността да се разпоредят със своя дял и да получат дължимата им част от продажната цена.
Приемането на промените ще бъде важна стъпка към по-гъвкави административни и нотариални процедури, по-ясни правила при сделките с недвижими имоти и МПС и като цяло – към подобряване на инвестиционната среда.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
