30-09-2025
Поетапно въвеждане на т.нар. Европейска електронна точка за достъп (ЕЕТД)
България е на прага на въвеждане на задължения за задължително предоставяне на данни до Единната европейска точка за достъп (ESAP), като по този начин ще осигури централизиран обществен достъп до ключова финансова, екологична и управленска информация

На страницата на Портала за обществени консултации бе публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа („Законопроекта/ът“).

 

 

Измененията са свързани със създадената с Регламент (ЕС) 2023/2859 Европейска електронна точка за достъп (ЕЕТД). Тя представлява централизирана платформа, разработена от Европейския орган за ценните книжа и пазарите, чрез която се цели осигуряване на лесен и централен публичен достъп до ключова финансова, екологична и управленска информация, която органите и определени предприятия в частния сектор са длъжни да публикуват съгласно законодателните актове на Съюза в тези области. Законопроектът цели и въвеждане в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/2864 и Регламент (ЕС) 2023/2869.

 

 

Сред лицата, задължени да подават информация към ЕЕТД, са дружествата с ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар (публични дружества), предприятията за колективно инвестиране, инвестиционните посредници, застрахователите, пенсионноосигурителните дружества, кредитните институции и одиторите.

 

 

По отношение на публичните дружества, същите следва да разкриват до ЕЕТД годишни и междинни отчети, проспекти, сделки със свързани лица, вътрешна информация и данни, свързани с устойчиви облигации и търгови предложения.

 

 

Сред данните, които другите задължени лица следва да предоставят към ЕЕТД, се включва специфична информация – лицензи, финансови отчети, политики за ангажираност, санкции и предприети регулаторни мерки. Дружествата, изготвящи отчет за устойчивост, също ще го публикуват чрез ЕЕТД.

 

 

Законопроектът определя органите за събиране на данни. Това ще са Комисията за финансов надзор, Българската народна банка, Агенция по вписванията и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, съобразно секторните им правомощия и поднадзорни лица. В определени случаи за органи за събиране на данни са определени Европейските надзорни органи - Европейски банков орган, Европейски орган за ценните книжа и пазарите и Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.

 

 

Прилагането на задълженията за предоставяне на информация в ЕЕТД ще се извърши поетапно:

 

 

1.      От 10 юли 2026 г. – Задължението за предоставянето на определената информация от Директива 2004/109/ЕО (оповестяване на регулирана информация за публичните дружества), Регламент (ЕС) 2017/1129 (регламент относно проспекта) и Регламент (ЕС) № 236/2012 (докладване на къси позиции в акции)

 

 

2.      От 10 януари 2028 г. – Документи от 12 допълнителни регламента и директиви (напр. за устойчивост, пазарна злоупотреба, пенсионни продукти и др.)

 

 

3.      От 10 януари 2030 г. – Пълно разширяване, обхващащо над 25 нормативни акта (вкл. за криптоактиви, застраховане, алтернативни фондове, одит, инвестиционни посредници и др.)

 

 

Процесът на централизация включва две основни стъпки:

 

 

1.      Пазарните участници подават информацията към определен орган. Tя включва наименование на дружеството, размер на дружеството, идентификационен код и др.

 

 

2.      Органът предава информацията към ЕЕТД.

 

 

Първоначално ЕЕТД ще включва само задължителната информация, но след 2030 г. се предвижда и възможност за доброволно оповестяване от незадължени субекти.

 

 

Очакваните резултати от предложените промени са повишаване на прозрачността и улесняване ориентацията на инвеститорите. Други ползи включват и по-голяма разпознаваемост за дружествата, особено малките и средните предприятия, както и хармонизиране на изискванията към инвестиционните посредници и свързаните с тях регулации.