С обнародвания през март 2026 г. изцяло нов Закон за прозрачност при представителство на интереси („ЗППИ“) се въвежда нова цялостна рамка за регулиране на т.нар. лобистка дейност в България. Законът има за цел да повиши прозрачността при взаимодействието между частния сектор, организациите и публичните институции, като същевременно гарантира равнопоставен достъп до процеса на вземане на решения и по-голяма отчетност спрямо широката общественост.  

В центъра на новата уредба е залегнало понятието „представителство на интереси“, което обхваща всяка устна или писмена комуникация с органи на публичната власт с цел влияние върху създаването, изменението или съдържанието на нормативни актове, политики или стратегически документи. Това означава, че обхватът на закона е широк и включва не само класическия лобизъм, но и различни форми на участие в процеса на изготвяне на политики. Същевременно ЗППИ ясно очертава изключения (т.е. случаи, които не се считат за представителство на интереси) – например действията на граждани в лично качество, дейността на публични органи в рамките на правомощията им и т.н.

ЗППИ въвежда и ясни правила относно това кой се счита за „представител на интереси“. Това може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което се стреми да влияе върху решенията на институциите в защита на обществен, групов или частен интерес. В същото време се предвиждат ограничения за определени категории лица, които не могат да имат подобно качество, а именно – лица, изпълняващи публична длъжност, служители в администрацията и т.н. Предвиден е и период на „охлаждане“ след напускане на съответната длъжност, през който забраната за представителство на интереси по отношение на тези категории лица остава валидна.

Законът се прилага спрямо широк кръг институции – от Народното събрание и изпълнителната власт до органите на местното самоуправление и други публични органи с правомощия да приемат нормативни или административни актове. Това гарантира, че правилата за прозрачност ще обхващат практически всички нива на публичното управление.

Един от ключовите елементи на новата уредба са принципите, на които се основава взаимодействието между институциите и представителите на интереси. Те включват откритост, прозрачност, отчетност, добросъвестност и почтеност. ЗППИ изисква процесът на вземане на решения да бъде проследим, като се осигурява достъп до информация, публикуване на становища и мотиви за приемане или отхвърляне на предложения. Въвежда се и концепцията за т.нар. „законодателен отпечатък“, която позволява да се проследи влиянието на външни участници върху даден нормативен акт.

Особено внимание се отделя на прозрачността на осъществяваните „лобистки“  контакти. Институциите ще бъдат задължени да поддържат публични календари на срещите с представители на интереси, в които се посочват участниците, датата и темата на срещата. Това е съществена стъпка към по-голяма откритост и отчетност в процеса на вземане на решения.

Централно място в ЗППИ заема създаването на електронен Регистър за прозрачност, който ще се поддържа от Сметната палата. В него подлежат на вписване лица, които извършват представителство на интереси по занятие, по търговски начин или срещу възнаграждение. Регистърът ще съдържа информация за лицата, които извършват тази дейност, включително тяхната идентичност, област на интерес и конкретни проекти, по които работят. Предвижда се публичен достъп до регистъра, което ще позволи на обществото да следи кой и по какви въпроси упражнява влияние.

В същото време законът предвижда редица изключения от задължението за регистрация. Такива са например адвокатите при упражняване на професията си, политическите партии, синдикалните и работодателските организации, както и лица, които участват в официално организирани консултации или предоставят експертно мнение по покана на институциите. Това показва стремеж към балансиране между прозрачността и защитата на легитимни професионални дейности.

Предвидени са и санкции при неспазване на изискванията на ЗППИ, включително глоби за лица, които извършват дейност без регистрация или подават неверни данни. В същото време законът предвижда преходен период, през който санкции няма да се налагат, с цел да се даде възможност на засегнатите лица да се адаптират към новия режим.

Важно е да се отбележи, че част от разпоредбите, включително тези, свързани с регистъра и санкциите, влизат в сила с отложен срок (краят на 2026 г.). Това означава, че реалното прилагане на ЗППИ ще се развива поетапно, като предстои и приемането на подзаконови актове, които да конкретизират техническите и процедурните аспекти.

В обобщение, новият закон представлява съществена стъпка към регулиране на лобистката дейност в България и въвеждане на по-високи стандарти за прозрачност и отчетност. Очаква се той да има значително отражение както върху начина, по който се формират публичните политики, така и върху практиките на бизнеса и организациите при взаимодействие с държавните институции.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.