Дългоочакваният Закон за пазарите на криптоактиви („ЗПК“), с който се имплементира Регламент (ЕС) 2023/1114 за пазарите на криптоактиви („Регламента“) вече е в сила. По този начин, за първи път у нас, се създава единна правна рамка в сектора, който доскоро бе оскъдно регулиран дори на ниво Европейски съюз.
ЗПК има за основна цел да осигури защита на интересите на инвеститорите – както за притежателите на криптоактиви, така и за клиентите на доставчици на услуги за криптоактиви. Основните очаквани ефекти включват въвеждането на ясни правила и мерки за управление на риска в сектора, подобряване на прозрачността на пазара и повишаване на доверието на инвеститорите, което на свой ред цели да стимулира развитието на цялата екосистема. От гледна точка доставчиците на крипто услуги, новата правна рамка ще осигури значително по-голяма сигурност и прозрачност, тъй като същите ще оперират в рамките на предвидима и ефективна регулирана среда.
Като общо положение новият закон съдържа множество препратки към Регламента, като регулира изрично единствено въпросите, оставени на дискрецията и преценката на всяка отделна държава членка.
В този контекст ЗПК предвижда Комисията за финансов надзор („КФН“) да бъде компетентният орган, който ще осъществява надзор върху спазването на новата нормативна уредба, включително подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона. Наред с това, КФН ще има и ангажимент за сътрудничество с Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари. Извън горните случаи, Българската народна банка ще упражнява надзор като компетентен орган по отношение на издателите на токени за електронни пари (чл. 182а Закона за платежните услуги и платежните системи).
Относно регулацията по същество, ЗПК (базиран на Регламента), урежда три основни вида токени:
(i) криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари (crypto-assets other than asset-referenced tokens or e-money tokens);
(ii) токени, обезпечени с активи (asset-referenced token);
(iii) токени за електронни пари (electronic money token).
По отношение на всеки вид токен ЗПК и Регламентът предвиждат специфични изисквания за публично предлагане и/или допускане до търговия, както и изисквания относно резервите от активи, които трябва да бъдат поддържани от издателя на определен токен.
Въвеждат се и редица стандарти за участниците на пазара на криптоактиви, сред които задължение за публикуване на „бяла книга“ (whitepaper) за криптоактивите, изисквания към маркетинговите съобщения и мерки за превенция на пазарните злоупотреби. Т.нар. „бяла книга“ следва да съдържаща информация за съответния актив, свързаните рискове и правата на инвеститорите. Рекламите и другите маркетингови материали трябва да бъдат ясни, точни и неманипулативни, като са съгласувани с информацията в „бялата книга“.
ЗПК урежда и лицензирането на доставчиците на услуги за криптоактиви, което също ще се извършва от КФН. Такива доставчици могат да предоставят нормативно определени видове криптоуслуги, сред които: (i) попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти, (ii) управление на платформа за търговия с криптоактиви, (iii) обмен на криптоактиви срещу средства, (iv) обмен на криптоактиви срещу други криптоактиви, (v) изпълняване на нареждания, свързани с криптоактиви, от името на клиенти, (vi) пласиране на криптоактиви, (vii) предоставяне на съвет относно с криптоактиви, (viii) управление на портфейл, свързано с криптоактиви и др.
Лицата, които могат да предоставят такива услуги за криптоактиви в рамките на ЕС са: (i) лицензирано юридическо лице или друго предприятие като доставчик на услуги за криптоактиви, (ii) кредитна институция, (iii) централен депозитар на ценни книжа, (iv) инвестиционен посредник, (v) пазарен оператор, (vi) институция за електронни пари, (vii) управляващо дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа („ПКИПЦК“) или (viii) лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, който е лицензиран да предоставя услуги за криптоактиви.
Лицата, занимаващи се с предоставяне на криптоуслуги, които са вписани в електронния публичен регистър към НАП в периода от 30-и декември 2024 г. до датата на влизането в сила на ЗПК, са длъжни да подадат заявление за издаване на лиценз по ЗПК в тримесечен срок от влизането в сила на новия закон. В същия срок тези компании привеждат дейността си в съответствие със ЗПК и Регламента. Дружествата, вписани в този регистър преди 30 декември 2024 г. могат да продължат да осъществяват дейността, за която са вписани в регистъра, на територията на България без лиценз до 1-и юли 2026 г. или до издаването, съответно - отказа за издаване на лиценз.
Освен правомощия да издава, отказва и отнема лицензи, КФН има правото и да налага принудителни административни мерки и санкции при нарушения.
ЗПК предвижда също правила за подаването на жалби и сигнали от държатели на криптоактиви, ползватели на услуги за криптоактиви и други заинтересовани лица, вкл. сдружения на потребители, до КФН относно нарушенията на Регламента, ЗПК или актовете по прилагането им.
С приемането на ЗПК България прави важна крачка към създаването на условия за устойчиво развитие на пазара на криптоактиви, прилагайки европейските регулации и добрите международни практики. Това ще осигури не само по-добра защита за инвеститорите, но и ще насърчи иновациите и лоялната конкуренция в сектора.
