В Народното събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, с който се цели привеждането на българската правна уредба в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1183, известен като eIDAS 2.0. Законопроектът цели да създаде националната рамка за въвеждането и използването на европейските портфейли за цифрова самоличност в България.
В предходна публикация на нашия Legal Digest разгледахме проекта на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност („ПЗЕПЦС“), публикуван за обществено обсъждане по-рано през 2026 г. Настоящият законопроект преследва сходни цели, но възприема различен законодателен подход. Вместо приемането на нов самостоятелен закон, правилата относно портфейлите, техните доставчици, доверяващите се страни и автентичните източници се интегрират в действащия Закон за електронната идентификация.
Предложеният модел разграничава европейските портфейли за цифрова самоличност и държавния портфейл за цифрова самоличност и електронни услуги. Европейският портфейл представлява електронно средство, чрез което лицата ще могат да се идентифицират, да доказват определени обстоятелства и да предоставят удостоверени данни при използването на публични и частни услуги. Чрез него ще могат например да се представят данни относно самоличност, възраст, образование, професионална квалификация или право за извършване на определена дейност.
Основното значение на европейските портфейли е тяхната трансгранична приложимост. Портфейл, който отговаря на изискванията на eIDAS 2.0 и е признат в една държава членка, следва да може да бъде използван и в останалите държави от Европейския съюз. По този начин гражданите и предприятията ще могат да използват едно и също средство за цифрова идентификация при достъп до административни, финансови, образователни и други услуги в различни държави.
Възприема се конкурентен модел, при който в България могат да бъдат установени множество европейски портфейли, предоставяни от различни доставчици. Те ще подлежат на сертифициране и вписване в регистър, воден от министъра на иновациите и дигиталната трансформация. Вписаните портфейли ще се считат за признати по смисъла на европейския регламент.
Наред с тях се предвижда изграждането и на държавен портфейл за цифрова самоличност и електронни услуги. Той ще представлява приложение за мобилни устройства, което ще съдържа европейски портфейл, но ще включва и допълнителни национални функционалности. Следователно държавният портфейл няма да бъде само средство за електронна идентификация, а обща точка за достъп до различни електронни административни услуги.
Чрез него гражданите ще могат да заявяват електронни административни услуги, да обменят документи с административни органи, да получават електронни уведомления и да имат достъп до информация от автентични държавни източници. Предвиден е също достъп до документи от Единния портал за електронно правосъдие, информация относно електронни фишове и наказателни постановления, както и данни за дължими данъци и такси с възможност за тяхното плащане.
Новата уредба въвежда и регистър на доверяващите се страни. Това са публичните и частните лица, които ще използват портфейлите, за да идентифицират дадено лице или да проверят предоставените от него удостоверителни данни. Вписването в регистъра ще се извършва след представяне на документи, доказващи съответствието с изискванията на закона, eIDAS 2.0 и приложимите европейски актове.
Съществена промяна спрямо действащата уредба е отпадането на специфичния режим на частните центрове за електронна идентификация, които според мотивите към законопроекта са излишни при новата архитектура. Това не засяга дейността на частните доставчици на удостоверителни услуги, включително на квалифицирани електронни подписи, които запазват ролята си и в новия модел.
В сравнение с ПЗЕПЦС основната разлика е в законодателната техника. Предходният проект предвиждаше самостоятелен закон, посветен на европейския портфейл, докато настоящото предложение включва правилата в Закона за електронната идентификация и едновременно преструктурира съществуващата национална система. По отношение на основната концепция обаче двата проекта са сходни – и двата възприемат конкурентен модел на европейски портфейли, специален държавен портфейл и регистри на участниците в системата.
Законопроектът определя и конкретни срокове за практическата реализация. Министерският съвет трябва да приведе Правилника за прилагане на закона в съответствие с новите разпоредби в деветмесечен срок от обнародването на измененията. Държавният портфейл трябва да бъде изграден до 18 месеца след влизането на закона в сила. В същия срок министърът на иновациите и дигиталната трансформация и Комисията за регулиране на съобщенията трябва да приемат национална схема за сертифициране на европейските портфейли.
За бизнеса новата уредба ще има значение основно при дистанционната идентификация, електронното сключване на договори и проверката на официално удостоверени данни. Банки, финансови институции, платежни дружества, застрахователи, телекомуникационни оператори и други доставчици ще трябва да преценят дали и как да интегрират портфейлите в своите процеси. За лицата, които ще действат като доверяващи се страни, ще възникнат и регистрационни, технически и организационни изисквания.
В дългосрочен план европейските портфейли могат да намалят необходимостта от многократно представяне на едни и същи документи, да улеснят дистанционното обслужване и да ускорят трансграничното предоставяне на услуги. Практическото постигане на тези цели обаче ще зависи от приемането на подзаконовата уредба, сертифицирането на портфейлите, готовността на държавните регистри и навременната интеграция на системите на публичния и частния сектор.
Законодателната процедура все още е в начален етап и окончателният текст може да претърпи изменения. Въпреки това законопроектът очертава сравнително ясен бъдещ модел: множество взаимно признати европейски портфейли и отделен държавен портфейл, който съчетава цифровата самоличност с достъпа до електронни административни услуги.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
