На 24 септември 2026 г. в Народното събрание е внесен проект на Закон за използването и развитието на изкуствения интелект („Законопроекта/-ът“). Законопроектът цели да уреди прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1689, известен като „Акт за изкуствения интелект“ („ИИ“), на национално ниво, като наред с определянето на компетентните органи и механизмите за надзор предвижда мерки за насърчаване на инвестициите, внедряването на ИИ в бизнеса и публичния сектор и ограничаване на рисковете от злонамереното използване на технологията. Тъй като европейският регламент е пряко приложим, Законопроектът има за цел да уреди необходимите национални мерки за неговото прилагане, както и допълнителни въпроси, свързани с развитието и използването на ИИ в България.

Сред основните цели на Законопроекта е създаването на по-благоприятни условия за разработване и внедряване на системи с ИИ в България. За тази цел се предвиждат различни форми на подкрепа, включително целево финансиране, финансови инструменти и европейски програми, насърчаване на инвестициите по реда на Закона за насърчаване на инвестициите и предоставяне на изчислителни ресурси за научноизследователска и развойна дейност, включително чрез високопроизводителни изчислителни технологии.

Предвижда се и създаването на единен помощен център, чрез който предприятията ще могат да получават правна помощ и информация относно приложимите правила в областта на ИИ, възможностите за подкрепа и мерките за повишаване на квалификацията на персонала. Подобна инициатива би могла да улесни бизнеса при ориентирането в новата регулаторна среда и при внедряването на технологиите в практиката.

Законопроектът предвижда определени отворени модели с ИИ с общо предназначение да се разглеждат като модели, разработвани за научноизследователски цели. Това са модели, които подобно на тези, използвани в ChatGPT, могат да изпълняват разнообразни задачи - писане, превод, анализ на текстове и други, но за разлика от тях са с отворен достъп до параметрите си. Предложението се отнася до определени модели, обучавани с публично достъпни данни, и би могло да облекчи прилагането на някои изисквания на европейския Акт за изкуствения интелект, доколкото регламентът допуска съответните изключения.

Предлагат се и специални правила за използването на публично достъпни лични данни при обучението на определени отворени модели с ИИ. Законопроектът предвижда тази дейност да се счита за необходима за изпълнението на задача от обществен интерес по смисъла на GDPR, но при определени условия. Сред тях са мерки за предотвратяване разкриването на личните данни чрез модела, както и забрана за използване на чувствителни данни, данни за присъди и нарушения и лични данни на деца.

В областта на авторското право Законопроектът предлага обучението на модели с ИИ да се разглежда като автоматизиран анализ на текст и данни – деmйност, за която законодателството допуска определени изключения от авторскоправната защита. Това би улеснило използването на защитено съдържание за обучение на ИИ, но само при спазване на условията и ограниченията на съответните законови изключения.

Друга важна насока на Законопроекта е по-широкото използване на ИИ в публичната администрация. Предвижда се внедряването на такива системи при предоставянето на електронни административни услуги, включително чрез чатботове, както и за подпомагане на работата на държавните служители и административните органи. Предлага се създаването на система за подпомагане на разработването и изпълнението на публични политики, която да предоставя информация при изготвянето на оценки на въздействието на нормативни актове и при проследяването на изпълнението на стратегически документи. Предвидено е и предоставяне на административни документи и други публични информационни ресурси за подпомагане на разработването на езикови модели, работещи на български език.

За да се улесни внедряването на тези технологии, се предвиждат програми за обучение на държавни служители и мерки за повишаване на квалификацията на работниците и служителите в частния сектор. Финансирането на обученията може да бъде осигурявано и чрез европейски програми. За бизнеса това би могло да създаде допълнителни възможности за квалификация на персонала и за интегриране на ИИ в работните процеси.

По отношение на националния надзор Законопроектът предвижда определянето на национален координатор за използването и развитието на ИИ, който да осигурява взаимодействието между компетентните органи и координацията на основните документи и политики в областта. Предлага се надзорът върху системите с ИИ да се осъществява от различни компетентни органи според съответния сектор, включително Българската народна банка по отношение на определени финансови и платежни услуги и Комисията за финансов надзор в областта на застраховането, инвестиционната дейност и пенсионното осигуряване. Предвижда се и уреждане на въпроси, свързани с оценяването на съответствието, съхраняването на документацията и воденето на регистри.

Наред с мерките за насърчаване на технологията Законопроектът въвежда и допълнителни ограничения за нейното използване. Сред тях са забрани за определени системи с ИИ, включително системи за дистанционна биометрична идентификация, както и специални правила за защита на личните данни на деца при обучението на модели, с изрично предвидени изключения. Предложените ограничения поставят допълнителен акцент върху защитата на основните права и отговорното използване на технологията.

С цел защита на националната сигурност Законопроектът предвижда и специални правомощия за Държавна агенция „Национална сигурност“ по отношение на определени системи с ИИ, включително системите за препоръчване на съдържание, използвани от много големи онлайн платформи. Когато съответните системи бъдат определени като високорискови за националната сигурност, ще може да се изисква предоставяне на техническа документация, изходен код, информация за използваните данни за обучение и други технически характеристики при предвидените в закона условия. Предлагат се и механизми за ограничаване на определени видове незаконно съдържание, създадено чрез ИИ, включително манипулирани изображения и видеоматериали, както и за подаване на сигнали относно подобно съдържание.

За нарушения на предвидените изисквания Законопроектът въвежда и административни санкции, включително за използване на забранени системи с ИИ, неправомерно използване на лични данни на деца и неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на компетентните органи. В определени случаи, свързани с много големи онлайн платформи, предвидените имуществени санкции достигат до приблизително 2.5 млн. евро съгласно предложената редакция на Законопроекта.

Като цяло Законопроектът представлява опит за създаване на национална рамка, която да съчетае насърчаването на инвестициите и внедряването на ИИ с необходимите механизми за надзор и ограничаване на рисковете. За българския бизнес предложените мерки биха могли да открият нови възможности за финансиране, разработване и използване на технологии с ИИ, но същевременно поставят въпроси относно спазването на новите изисквания и ограничения. Предстои Законопроектът да премине през парламентарната процедура, като окончателното съдържание на правилата ще зависи от обсъжданията и евентуалните изменения, включително с оглед съответствието им с приложимото европейско законодателство.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.