След повече от шест месеца, през които Република България функционираше при действието на т.нар. удължителен закон, проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. („ПЗДБРБ“), заедно с Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. („АСБП“), която представлява мотивите към проекта, беше публикуван на страницата на Министерството на финансите. Забавянето при приемането на бюджета бе обусловено от продължителната политическа нестабилност през 2025 г., довела до провеждането на предсрочни парламентарни избори през април 2026 г. и формиране на ново правителство.

Във връзка с въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България от 1 януари 2026 г. всички параметри в ПЗДБРБ и АСБП, съвсем логично, са представени в евро.

Основните цели на бюджетната и данъчната политика през периода 2026 - 2028 г. са насочени към възстановяване на устойчивостта на публичните финанси, ограничаване на бюджетния дефицит, подобряване на събираемостта на приходите и намаляване на дела на сивата икономика. Наред с това правителството поставя акцент върху запазването на конкурентоспособна данъчна среда, подобряването на инвестиционния климат и цифровизацията на данъчната администрация.

В макроикономически план предвижданията са за реален икономически растеж от 2,6% през 2026 г., като през 2027 и 2028 г. растежът се очаква да се стабилизира около 2,5% годишно. Наред с това прогнозата отчита ускоряване на инфлацията вследствие на неблагоприятната международна икономическа среда и рязкото поскъпване на енергийните суровини през първата половина на 2026 г. Очаква се средногодишната инфлация през 2026 г. да достигне 4,3%, след което постепенно да се забави до 3,8% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г.

В законопроекта е предвидено бюджетният дефицит да възлезе на 5,7% от БВП през 2026 г., като през следващите години постепенно да бъде намален до 3,8% през 2027 г. и 3,0% от БВП през 2028 г. Този подход следва да осигури постепенно връщане към фискална дисциплина.

По отношение на държавния дълг проектът на бюджета предвижда продължаване на тенденцията към нарастване на задлъжнялостта през прогнозния период. Според разчетите държавният дълг ще достигне приблизително 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) през 2027 г. и 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г. Увеличението е обусловено както от необходимостта от финансиране на бюджетните дефицити, така и от рефинансирането на съществуващи задължения и осигуряването на ликвидност за изпълнение на държавните политики.

В тази връзка се предвижда максималният размер на държавния дълг, който може да бъде поет през 2026 г., да възлиза на 10,1 млрд. евро.

Минималният размер на фискалния резерв към края на 2026 г. е определен на 2,6 млрд. евро, като той следва да гарантира финансовата стабилност на държавата и възможността за своевременно обслужване на публичните задължения.

В практически план проектът на бюджета не предвижда съществени промени в размера на основните преки данъци, което създава относителна предвидимост за бизнеса. В същото време обаче се поставя засилен акцент върху повишаването на събираемостта, цифровизацията на данъчния контрол и ограничаването на укриването на данъци. Паралелно с това се запазва политиката за постепенно увеличаване на публичните инвестиции, включително в секторите отбрана, инфраструктура и цифровизация, което предполага значителна инвестиционна активност и през следващите години.

По отношение на социалното и здравното осигуряване проектът на бюджета не предвижда увеличение на размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. Запазва се съществуващото разпределение на осигурителната тежест между работодатели и осигурени лица, като се предвижда поетапно държавните служители да започнат да поемат част от личните си осигурителни вноски в съотношение между осигурителят осигуреното лице от 80:20 до края на 2026 г., а впоследствие – 60:40.

Максималният осигурителен доход се увеличава до 2 300 евро считано от 01.08.2026 г. Успоредно с това се предвижда увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии над минималната работна заплата. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица също следва да бъде увеличен на 620,20 евро от 01.08.2026 г.

Предстои законопроектът да бъде разгледан и приет от Народното събрание, като е възможно в хода на парламентарното обсъждане да бъдат направени промени в отделни бюджетни параметри и предвидени мерки. Независимо от това проектът ясно очертава основната насока на фискалната политика през периода 2026–2028 г. - постепенно ограничаване на бюджетния дефицит, възстановяване на устойчивостта на публичните финанси и изпълнение на ангажиментите на България по европейската рамка за икономическо управление, като същевременно се запазва конкурентоспособността на данъчната система и се насърчава по-висока ефективност при събирането на публичните приходи.

Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.