В Портала за обществени консултации на Министерския съвет е публикуван проект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Проектът касае основно две групи промени, продиктувани от решение С-289/21 на Съда на Европейския съюз, както и от реформата за достъпно, ефективно и предвидимо правосъдие по административни дела, съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост. Измененията са свързани, от една страна, с необходимостта от промяна на съдебната практика на административните съдилища при прекратяване на дела по оспорване на общ административен акт („ОАА“) или подзаконов нормативен акт („ПНА“), когато оспореният акт е отменен от самия административен орган преди съдебното производство по оспорването му да е приключило с окончателен съдебен акт, а от друга - с дигитализацията на административния процес.

По-конкретно, първата група промени касаят хипотеза, при която ОАА или ПНА е оспорен по съдебен ред от лице, засегнато от акта, т.е. имащо доказан правен интерес. Преди приключването на съдебното производство обаче, издалият акта административен орган сам отменя съответния ОАА или ПНА. При такъв сценарий, до този момент съдебното производство обикновено се прекратяваше, тъй като се приемаше, че поради отмяната на акта, жалбоподателят вече няма интерес от оспорването. Законопроектът обаче предвижда, че дори в тази хипотеза, делото при определени предпоставки може да продължи, въпреки служебната отмяна на съответния ОАА или ПНА, като съдът ще се произнесе по законосъобразността на акта.

Идеята зад тази промяна е, че само при произнасяне от съда с решение, с което ОАА или ПНА е обявен за нищожен/незаконосъобразен, жалбоподателят би могъл да претендира обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, настъпили като последица от незаконосъобразния акт преди неговата служебна отмяна от органа.

Що се касае до втората група промени - дигитализацията на административния процес, следва да се акцентира върху следните по-съществени нови положения:

1. Определен е кръг от лица, които са длъжни да подават искания за издаване на индивидуални административни актове („ИАА“) само в електронна форма – органи на съдебната власт, омбудсман, адвокати и др.;
2. Предвидена е възможността да се подават заявления за издаване на ИАА и от всички останали субекти по електронен път при тяхно желание. Тази възможност ще се прилага през всички 24 часа на денонощието;
3. Определен е широк кръг от лица, участници в производствата пред административен орган или съд, които са длъжни да посочат електронен адрес за призоваване и получаване на документи и съобщения – самите административни органи, органите на съдебната власт, адвокати и др., освен ако не е налице „техническа невъзможност“ за извършване на определено процесуално действие в електронна форма (в този случай може да бъде ползван и хартиен носител);
   
4. Всеки административен орган ще бъде длъжен да поддържа електронна преписка във всички случаи на постъпило заявление за издаване на ИАА. Всички документи по преписката следва да бъдат описани по реда на постъпването им. Тази мярка преследва две основни цели, свързани с намаляването на административната тежест и осигуряването на бърз достъп по всяко време и от всяко място на страните до електронната преписка;
   
5. В производствата пред съд се предвижда възможността за извършването на определени процесуални действия по електронен път чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез електронна препоръчана поща вместо в обикновена писмена форма (депозиране на жалби, молби, становища и др. подобни). Електронните изявления до съда следва да бъда подписвани с квалифициран електронен подпис.

Очакването е промените да доведат до облекчаване на гражданите и бизнеса при тяхната работа с администрацията, включително при обжалване на нейни актове.

Ако бъде приет, проектът за изменение на Административнопроцесуалния кодекс е  предвиден да влезе в сила на три етапа – от деня на обнародване, съответно от 01.07.2025 г. и 01.09.2025 г.