31-07-2024
Дела пред съдебен изпълнител – нова практика на Върховния касационен съд
На 04.07.2024 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд („ВКС“) се произнесе в тълкувателно решение № 2/2023 г. по спорни в съдебната практика въпроси на изпълнителния процес

Първият въпрос, с който е сезиран ВКС, касае прекратяването на изпълнителното производство в случай на множество т.нар. солидарни длъжници, т.е. едно лице (кредитор) има претенция (вземане) спрямо две или повече лица (солидарни длъжници), като кредиторът може да насочи изпълнение срещу всеки един от длъжниците за цялото задължение, по своя преценка. Такава хипотеза е налице, например, при договора за поръчителство – главният длъжник и поръчителят отговарят солидарно спрямо кредитора.

 

ВКС разглежда в частност прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Цитираната разпоредба предвижда, че изпълнителното производство следва да се прекрати с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, т.к. настъпва т.нар. „перемпция“ – бездействието на взискателя се явява прекратително основание за изпълнителното производство.

 

В хипотезата на солидарна отговорност, спорният въпрос, решаван до този момент противоречиво от съдилищата е: 1) дали е възможно да настъпи перемпция спрямо само някои от солидарните длъжници, ако кредиторът не е предприел изпълнителни действия конкретно срещу тях, или 2) предприемането на изпълнителни действия спрямо когото и да е от солидарните длъжници автоматично изключва възможността за настъпване на перемпция и спрямо останалите солидарни длъжници (по отношение на които кредиторът е „бездействал“).

 

ВКС поддържа второто становище, като приема, че за настъпване на перемпция трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всички от солидарните длъжници. Горното означава, че ако кредиторът инициира изпълнителни действия спрямо един от длъжниците, това изключва възможността за прекратяването на делото по отношение на който и да е от останалите солидарни длъжници.

 

Становището стъпва, на първо място, на характера на солидарната отговорност, която представлява вид обезпечение за кредитора, както и на забраната за свръхобезпеченост и прекомерност на изпълнението – нелогично е да се твърди, че кредиторът е длъжен да предприеме изпълнителни действия спрямо всеки от солидарните длъжници (в повечето случаи това е и икономически необосновано, ако длъжниците са значителен брой), за да превентира настъпването на перемпция.

 

В цитираното тълкувателно решение ВКС се произнася и по въпрос, свързан с погасителната давност, по-конкретно - дали тя се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

 

На поставения за тълкуване правен въпрос ВКС дава положителен отговор с аргумента, че за прекъсването на давността е от значение единствено дали кредиторът действа или бездейства по отношение на събирането на вземането. С депозирането на молба за предприемане на изпълнителни действия, макар и по изпълнително дело, прекратено поради перемпция, кредиторът очевидно не бездейства, а активно търси плащане/изпълнение.

 

Горните разрешения със сигурност са в интерес на средния и големия бизнес, които често имат значителни вземания към свои контрагенти, като по този начин се гарантира по-голяма сигурност/обезпеченост по отношение на успешното събиране на такива задължения.