На ниво Европейски Съюз бе приета Директива 2026/1021 („Директивата“), с която се въвежда нова рамка за борба с корупцията в Общността. Директивата вече е в сила, но подлежи на транспониране от държавите членки, включително в България. Тя има за цел да въведе минимални хармонизирани правила относно дефинирането, разследването и санкционирането на корупционни престъпления, като обхваща както публичния, така и частния сектор. Особено съществен е акцентът върху отговорността на юридическите лица, включително частни търговски дружества, когато корупционното престъпление е извършено в тяхна полза или е станало възможно поради липса на ефективен надзор или контрол.
Директивата разширява разбирането за корупционни престъпления отвъд класическите случаи на даване и получаване на подкуп. В обхвата ѝ попадат подкупът в публичния и частния сектор, присвояването, търговията с влияние, незаконното упражняване на публични функции, възпрепятстването на правосъдието, както и определени форми на укриване и обогатяване, свързани с корупционни престъпления. Наред с наказанията за физически лица, Директивата предвижда значителни санкции за юридическите лица, (виж по-долу).
Директивата следва да бъде транспонирана у нас основно до 1 юни 2028 г., като още преди това компаниите следва да оценят доколко вътрешните им правила, compliance програми, механизми за контрол и процедури за докладване са достатъчни, за да ограничат риска от отговорност на юридическото лице и налагане на значителни санкции.
По същество всяка държава членка следва да гарантира, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за корупционни престъпления, когато са извършени в тяхна полза от лице, което заема ръководна длъжност в съответното юридическо лице, действайки самостоятелно или като член на орган на това юридическо лице. Такива са лица, които имат правомощия да представляват юридическото лице, да вземат решения от името на юридическото лице или да упражняват контрол в рамките на юридическото лице. Налага се задължение в националните законодателства да се приемат необходимите мерки, които да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от тяхна страна е направила възможно извършването на престъпление в полза на юридическото лице.
Санкциите за юридическите лица включват наказателни или ненаказателни такива, които са съразмерни на тежестта на деянието, както и на индивидуалното, финансовото и друго положение на съответното юридическо лице. Могат да включват и различни наказателни или ненаказателни мерки, съразмерни на тежестта на деянието, като например:
· лишаване от право на държавно подпомагане или помощи;
· лишаване от достъп до публично финансиране, включително до тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки, предоставяне на безвъзмездни средства, отдаване на концесии и предоставяне на лицензи;
· временно или постоянно лишаване от право да упражнява стопанска дейност;
· отнемане на разрешения и разрешителни за упражняване на дейностите, които са довели до съответното престъпление или са го направили възможно;
· възможност публичните органи да отменят или развалят договор, в контекста на който е извършено престъплението;
· поставяне под съдебен надзор;
· съдебна ликвидация;
· затваряне на предприятия, използвани за извършване на престъплението.
Уредени са минимални изисквания към максималния размер на глобите, който е не по-малък от:
· В случай на подкуп в публичния или частния сектор, както и присвояване: 5 % от общия оборот в световен мащаб на юридическото лице за финансовата година, предхождаща годината, в която е било извършено престъплението, или за финансовата година, предхождаща годината, в която е постановено решението за налагане на глоба, или сума, съответстваща на 40 000 000 евро;
· При търговия с влияние, незаконно упражняване на публични функции и възпрепятстване на правосъдието: 3 % от общия оборот в световен мащаб на юридическото лице за финансовата година, предхождаща годината, в която е било извършено престъплението, или за финансовата година, предхождаща годината, в която е постановено решението за налагане на глоба, или сума, съответстваща на 24 000 000 евро.
· Държавите членки могат да установят правила за случаите, в които не е възможно размерът на глобата да бъде определен въз основа на гореописаните критерии.
Биха могли да бъдат налице и смекчаващи обстоятелства спрямо юридическите лица. Първият случай е, когато юридическото лице е въвело ефективни програми за вътрешен контрол, осведоменост по въпросите на етиката и съответствие с цел предотвратяване на корупцията преди или след извършването на престъплението. Втора възможност е, когато след разкриване на престъплението своевременно и доброволно юридическото лице е съобщило на компетентните органи и е предприело коригиращи мерки.
Едновременно с горното, разбира се, Директивата предвижда и съответната наказателна отговорност за физическите лица, извършили или взели участие в съответното престъпление.
Директивата представлява важна стъпка към изграждането на единна и по-ефективна европейска рамка за противодействие на корупцията. Чрез въвеждането на ясни правила за отговорността на юридическите лица, значителни санкции и стимули за прилагане на механизми за вътрешен контрол и съответствие, актът цели не само наказване на корупционните практики, но и тяхното предотвратяване.
Разбира се, екипът ни следи предстоящото транспониране на Директивата в българското законодателство, което ще постави нови изисквания пред организациите и ще засили значението на ефективните програми за корпоративна отговорност. Предмет на изменение неминуемо ще бъде и наказателноправната рамка по отношение на конкретни престъпления.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
