След мащабни протести и множество обществени критики, Законопроектът за държавния бюджет на Република България („Законопроектът“) за 2026 г., както и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза („АСБП“) за периода 2026 г. – 2028 г бяха оттеглени от управляващите. Това беше предложението за първия национален бюджет, изцяло изготвен в евро, с оглед предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
По-високите данъчни и осигурителни тежести, както и увеличеният държавен дълг, бяха основните елементи, които предизвикаха полемиките. По-долу може да се запознаете с най-ключовите предложения от оттегления Законопроект:
1. Удвояването на данъка върху дивиденти и ликвидационни дялове от 5% на 10% се оказа най-голямото увеличение на данък от 2010 г. насам. Организации изразиха становище, че тази мярка ще се отрази негативно на конкурентните предимства на страната пред чуждестранни инвеститори и ще пренасочи капитал към юрисдикции с по-ниско облагане. Аргументите на управляващото мнозинство бяха свързани с ограничаването на сивата икономика, но според икономисти ефектът би бил обратен. Бяха направени обосновани прогнози, че промяната би довела до въздържане от разпределение на печалба под формата на дивидент и „пренасочване“ на паричния поток, съответно – разпределянето му под друга форма.
2. Предвидено беше и актуализирането на минималната работна заплата до 620,20 eвро, като по отношение на тази промяна настроенията бяха по-скоро консенсусни. Наред с това обаче, бе предложено и противоречиво увеличение на максималния осигурителен доход до 2352 евро, както и на минималния осигурителен доход, чиито размер съвпадаше с размера на минималната работна заплата – 620,20 евро.
3. По отношение на социално и здравноосигурителните вноски, от 1 януари 2026 г. се очакваше увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта („пр.п“), а от началото на 2028 г. -допълнително увеличение с 1 пр.п. Измененията обаче бяха остро критикувани от работодателските организации, които изразиха опасения от понижаване на нетните доходи на служителите в частния сектор, стимул за повече „сива“ икономика и допълнителна тежест върху бизнеса. По този начин ефективната данъчно-осигурителна тежест (данък върху дохода плюс всички дължими осигуровки) за заплати в диапазона до максималния осигурителен доход щеше да стане 43.2% при 41.3% в момента.
4. Максималният размер на новия държавен дълг, който съгласно оттегления Законопроект можеше да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, възлизаше на 10,44 млрд. евро. От тях до 3,2 млрд. евро се очакваха по линия на инструмента SAFE във връзка с планирани инвестиции за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
5. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма („КФП“), изразен като дял от БВП, за всяка година от прогнозния период 2026-2028 г. определяше дефицит от 3,0% от БВП. На 25 ноември Европейската комисия („ЕК“) предупреди за риск от несъответствие на бюджетните планове на България за 2026 г. с изискванията на ЕС. Според ЕК националната фискална политика няма да успее да поддържа нивото на бюджетния дефицит под 3% от БВП.
Бюджетната криза настъпи непосредствено преди официалното влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 г. Управляващото мнозинство обеща възстановяване на тристранните преговори (между държава, работодатели и синдикати) и нов бюджет до края на календарната година. Несъмнено разрешаването на този въпрос по възможност в най-оперативни срокове е от огромна обществена значимост не само за държавата и бизнеса, но и за цялото гражданско общество. До приемането на нов бюджет за 2026 г., приложим остава този за предходната 2025 г.
