Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. несъмнено е значимо събитие както за националната икономика, така и за местната законодателна рамка. Наред с водещия Закон за въвеждане на еврото в Република България, който вече отразихме в броеве 269 и 270 от нашия бюлетин, изменение се подготвя и във връзка с формулата за калкулиране на лихвата, дължима при забавени плащания.
Понастоящем т. нар. „законна лихва“, дължима при просрочие на частни и публични парични задължения, се изчислява съгласно Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения („Постановлението“). В него е заложено, че годишният размер на законната лихва възлиза на сбора от основния лихвен процент („ОЛП“), определян от Българската народна банка („БНБ“), и надбавка от 10 процентни пункта.
С публикувания в Портала за обществени консултации Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановлението („Проекта“) се предвижда промяна, според която законната лихва ще бъде в размер на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка („ЕЦБ“) плюс 8 процентни пункта.
Изменението е продиктувано от правилата на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, съгласно която ОЛП за държавите – членки на еврозоната, е определеният от ЕЦБ лихвен процент по основните операции по рефинансиране. Така, БНБ вече няма да е компетентна да определя ОЛП и да влияе на размера на законната лихва, а ще се взема предвид обнародваният в Официалния вестник на Европейския съюз лихвен процент, определен от ЕЦБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на съответната година.
Без съмнение в полза на по-бързото разплащане на просрочените публични и частни задължения ще бъде и намалената надбавка от 8 процентни пункта към лихвения процент. До този момент, по данни на Министерството на финансите, в сравнителен план в България е налице една от най-високите законни лихви при просрочие в целия Европейски съюз, именно поради действащата до този момент надбавка от 10 процентни пункта.
В резултат на новата формула, размерът на законната лихва по всяка вероятност ще се понижи. По този начин, успоредно с интеграцията на българската икономика с тази на ЕС вследствие на приемането на еврото, може да се очаква и подобряване на финансовата дисциплина при плащане както при публичните, така и при частните задължения. Несъмнено измененията са и в полза на бизнеса от еврозоната, който ще се ползва с по-голяма предвидимост относно паричните задължения, оперирайки в България.
