В бр. 267 на нашия бюлетин анализирахме първоначалния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж. На 1-и август 2025 г., след широко обсъждане и известни отклонения от първоначалната редакция, промените официално влязоха в сила и се превърнаха в действащо право, насочено към усъвършенстване на регламентацията на арбитражното производство.

Заглавието на нормативния акт е изменено – занапред той ще се нарича „Закон за арбитража“ вместо досегашното и често подвеждащо до този момент „Закон за международния търговски арбитраж“, Причината е, че законът урежда дейността на арбитражи, основани на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България, независимо от наличието на международен елемент в спора – и независимо, че делата биха могли да имат и международен елемент.

Извън формалната промяна в заглавието на нормативния акт, важно за обществеността е предвиждането на нови основания, при които Върховният касационен съд (ВКС) може да отмени арбитражното решение. Първата нова хипотеза е установено противоречие на арбитражното решение с обществения ред в Република България, т.е. нарушение на императивни норми с принципно значение, които имат основополагащ характер за българското право.

Като допълнителен инструмент за защита на правата и интересите на страните, е предвидена възможност съдът да отмени арбитражното решение и при установена неистинност на доказателство (документ, показания на свидетел или заключение на вещо лице), върху което е основано решението на арбитражния орган, или при престъпно действие на страна, неин представител, член от състава на арбитража или негов служител, свързано с решаването на делото.

Целта е ясна – контролът върху арбитражните решения беше и остава и понастоящем ограничен, тъй като обжалване е възможно само пред ВКС, при това на ограничен брой основания с формален/процедурен характер. ВКС не разглежда спора по същество, поради което в практиката се наблюдаваха случаи на постановени решения от арбитражи със съмнителна репутация или дори ad hoc арбитражи, при които загубилата страна, на практика, не разполага с механизъм за ефективна защита на своите права. С новите основания за отмяна се разширяват възможностите за защита, като в същото време се запазва принципът, че ВКС не преразглежда спора по същество, а следи единствено за законосъобразното протичане на процедурата, включително във фазата на събиране на доказателства.

Съществена тема е и тази за формата на арбитражното споразумение – тъй като то има самостоятелен характер, дори когато е инкорпорирано като арбитражна клауза в рамките на отделен договор, в практиката се поставяха редица въпроси относно неговата валидност.

Новата уредба дава отговор на тези проблеми, включително за т.нар. конклудентно приемане на арбитражното споразумение. На първо място, приема се, че арбитражното споразумение е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми електронни съобщения или други средства за комуникация. Валидно арбитражно споразумение е налице и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, или когато предяви насрещен иск или възражение за прихващане, или участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.

На практика, новата уредба е максимално гъвкава като се приема, че не е необходима строга форма на арбитражното споразумение и е възможно то да бъде обективирано чрез отделни волеизявления на страните (например, в рамките на имейл кореспонденция), както и чрез конклудентното поведение на страните. Напълно резонно е да се приеме, че след като страна не оспорва компетентността на арбитража, а извършва процесуални действия по същество, не възразява спорът да бъде разгледан именно от този арбитраж. Разпоредбата цели да се преустанови практиката ВКС да отменя решения, въпреки че процедурата е проведена законосъобразно и двете страни са участвали активно в процеса, само поради формално „отсъствие“ на арбитражна клауза.

Важно е все пак да се отбележи, че т.нар. конклудентно приемане на компетентността на арбитража (т.е. хипотезата, когато няма писмена арбитражна клауза, но страните извършват процесуални действия, без да оспорват компетентността на арбитражния съд) не се прилага за страна физическо лице освен ако не се касае за едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и лица, които са се задължили или обезпечили задължения на търговец/предприемач.

Внасянето на този баланс очевидно е било отчетено като необходимо от страна на законодателя за онези физически лица, които не са професионалисти и които обичайно не са наясно със своите права в същата степен като търговците.

В опит за допълнителна модернизация и дигитализация на арбитражния процес, се предвиждат и нови възможности, например:

● Страните могат да се съгласят делото да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без изобщо да бъдат призовавани в открито заседание – това със сигурност е в интерес на страните, когато спорът е по правото и не се налага изясняване на спорни факти чрез свидетели и експертизи от вещи лице;

● Ако арбитражно заседание все пак трябва да се проведе, то може да протече чрез видеоконферентна връзка – също удобна възможност за страни, които се намират в различни населени места;

● Връчването на книжа ще се извършва по строги правила – чрез нотариус, ЧСИ или лицензиран пощенски оператор / куриер, за да се избегнат злоупотреби. Връчване по електронна поща ще е възможно само при направено изрично искане от страната.

● При решаващ орган, състоящ се от трима арбитри, всяка от страните назначава един арбитър, а двамата арбитри заедно определят третия. Ако страна не избере арбитър в 30-дневен срок от получаване на искането на другата страна да направи това или ако двамата арбитри в 30-дневен срок от тяхното назначаване не постигнат съгласие за третия арбитър, назначаването се извършва по искане на една от страните от ръководителя на арбитражната институция. Тази практика и до този момент бе прилагана от реномирани институции като Арбитражния съд при БТПП.

● В случай че правилникът на съответната арбитражна институция позволява това, за арбитър може да бъде посочено и лице, което не е включено в списъка на арбитражната институция – това е особено важно при спорове с по-специфичен характер, при които често е необходимо арбитърът да разполага и със специални знания и в неправни сфери.

Случаите на злоупотреби с арбитражната дейност и ограниченото поле за последващ съдебен контрол мотивират също създаването на единен регистър на арбитражите, поддържан от Министерството на правосъдието („Регистър“). Уредбата в тази част влиза в сила с отложено действие – на 3-ти декември 2025 г. – за да се даде възможност на арбитражните институции да се подготвят за вписването, респективно – да вземат решение дали изобщо ще продължат дейност. Очакваме много от арбитражите със „съмнителна“ репутация да отпаднат поради това изискване.

Регистърът ще съдържа информация за постоянните арбитражни институции със седалище в Република България, както и данни за производства, образувани пред арбитраж, създаден специално за решаване на определен спор (т.нар. „арбитраж ad hoc“) или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. Регистрацията ще бъде задължително условие за легитимно извършване на арбитражна дейност.

Всяка арбитражна институция ще трябва да отговаря на следните условия:

·         Приети правила за устройството и организацията на дейността си, тарифа за такси и разноски, както и публикуван списък на арбитрите;

·         Наличие и поддръжка на офис, деловодство, архив и интернет страница, свързана с електронна деловодна система;

·         Членовете на управителния ѝ орган и арбитрите в списъка следва да отговарят на предвидените в закона условия за независимост, неосъжданост, образование, стаж, професия, морал и почтеност.

Министърът на правосъдието има право да разпореди заличаване на арбитраж от Регистъра, в случай че бъдат констатирани системни тежки нарушения на закона от арбитри или когато институцията, към която е учреден арбитражът, не отговаря на изискванията по предходния параграф.

Арбитър, който постанови решение по спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж по силата на закона (например, потребителски или за вещни права върху недвижим имот) и решението е обявено за нищожно на това основание от ВКС, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. На арбитражния съд, съответно на юридическото лице, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв.

Считано от 3-ти март 2026 г., ще бъдат нищожни арбитражни решения, постановени от арбитър или арбитраж, които не са вписани в Регистъра.

Въвеждат се по-гъвкави правила и за спирането на изпълнението на арбитражното решение. Какво се получаваше на практика до този момент – ако някоя от страните желае да оспорва решението пред ВКС, ѝ бе указвано да представи обезпечение в размер на материалния интерес по делото, за да бъде спряно принудителното изпълнение на вече постановеното арбитражно решение. Това често възпираше страните, ако исковете са на висока стойност.

Вече спиране ще е допустимо и при представяне на убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. Това изменение несъмнено е в полза на страната, която се позовава на порок в решението, тъй като я освобождава от необходимостта да прави значителни финансови разходи за спиране на принудителното изпълнение.

С въвеждането на новите правила арбитражът в България се позиционира като още по-атрактивна алтернатива на държавното правосъдие – по-бърза, по-гъвкава и вече по-сигурна. Макар контролът да остава ограничен до рамките на ВКС, допълнителните гаранции за законосъобразност, ясните изисквания към институциите и дигитализацията и модернизацията на процедурите дават силен сигнал, че арбитражът у нас навлиза в нов етап на развитие, обещаващ по-голяма предвидимост и защита за бизнеса и участниците в търговския оборот.

Важно е за търговците да прегледат своите действащи договори, в случай че същите съдържат арбитражна клауза, за да ги адаптират, при необходимост, към новата уредба.