Допреди приемането на Закона за особените залози ("ЗОЗ"), залогът беше уреден единствено в Закона за задълженията и договорите [1], съгласно който за надлежното учредяване на залога, следва имуществото да бъде реално предадено на кредитора. Това императивно изискване на практика ограничаваше субектите в упражняването на стопанската им дейност.

Приемането на ЗОЗ предостави възможност на залогодателите да използват заложеното от тях имущество за целите на търговската им дейност и съответно да обслужват отпуснатия им заем, докато кредиторът разполага с обезпечение в случай на неизпълнение. По този начин, наред с конвенционалните обезпечения (като ипотека, встъпване в дълг и поръчителство), се въведе и възможността за учредяване на особен залог върху вземания, включително и бъдещи такива.

Съгласно законодателството, за надлежното учредяване на особен залог върху вземане не е необходимо последното да бъде индивидуализирано. Едно такова конкретизиране е дори немислимо в случай че обект на залог е бъдещо вземане, което логично не разполага с индивидуализиращи белези към момента на предоставяне на обезпечението. Следва да се подчертае, че липсата изрично посочване на размера и основанието относно заложеното бъдещо вземане не изключват възникването на заложното право в полза на кредитора, като последният може да се позове на него при неизпълнение от страна на длъжника.

Въпреки това, с оглед практиката и доколкото е възможно, препоръчително е в договора за особен залог да бъде конкретизирано бъдещото вземане с неговите страни, основание и предполагаем размер, както и с обезпеченията, съпътстващи заложеното вземане. По този начин би се гарантирало бързината и сигурността на удовлетворяването. В противен случай биха могли да възникнат трудности при пристъпването към изпълнение, тъй като към този момент е възможно вземането да е претърпяло изменения и залогодателят да оспорва поради неопределяемост съществуването на заложното право.

Предвид горното, при структурирането на бъдещия кредит и неговото обезпечаване, следва да се обмисли и възможността за учредяване на особен залог върху търговското предприятие на длъжника. Така кредиторът би разполагал с по-общата възможност да се удовлетвори както намери за добре от всички вземания и активи на длъжника, който по-трудно би могъл да черпи аргументи за оспорване съществуването на заложното право поради неопределяемост или недостатъчна индивидуализация – по отношение на сделките, включени в предприятието и вземанията си по тях.

От друга страна, усложнения при удовлетворяването на кредитора биха могли да настъпят когато длъжникът по заложеното вземане оспорва неговото съществуване. В този случай, заложният кредитор в качеството си на процесуален субституент на залогодателя, може да предяви иск за осъждане на третото задължено лице да плати вземането към залогодателя. Абсолютно задължително е в подобни случаи на преки действия по съдебно предявяване на претенциите, призоваването на длъжника по залога като страна по делото. Такива трудности, разбира се, могат да бъдат избегнати при положение че е налице окончателен съдебен акт относно заложеното вземане, в който случай заложният кредитор може да пристъпи към неговото събиране по общия ред на изпълнителното производство.

В допълнение на горното, съгласно измененията на ЗОЗ от 2016 г. заложният кредитор има допълнителни лостове за въздействие, защото може дори без изпълнителен лист, само въз основа на извлечение от Централния регистър на особените залози за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното вземане, да образува изпълнително производство пред съдебен изпълнител в рамките на което да предприеме всички мерки по принудително изпълнение, за да гарантира събиране на вземането си. С въвеждането на тези допълнителни права на заложния кредитор при изпълнението върху заложеното имущество, се въздейства и дисциплиниращо върху длъжника при обслужването на отпуснатия му кредит.

Благодарение на гъвкавата уредба на особените залози, както и с въвеждането на възможността за пряко изпълнение, се оказва огромно влияние върху утвърждаване на добрите практики между търговците.