15-06-2016
Нова политическа култура за съдебната реформа
Съдебната реформа в България е пряко свързана с необходимостта от осигуряване на принципа на разделението на властите, основополагащ принцип на правовата държава

Действително за необходимостта от съдебна реформа в България се говори от над 20 г., но и сега се създава трудно преодолимо усещане, че държавата още не е въздигнала този въпрос в свой първи приоритет, като най-важно средство за утвърждаване на бързо и справедливо правосъдие. Такова правосъдие, върху което не може да се окаже никакво политическо, икономическо  или административно влияние и при което не възниква съмнение за корупция. Посочените външни влияния задушават в зародиш надеждата, че независимата съдебна власт може успешно да противостои на другите власти, като действа оперативно самостоятелно, подчинявайки се само на закона. Само тогава съдът, чрез своите решения наистина създава баланс в обществото и създава увереност в него, че е налице справедливост при правораздаването. 

 

Съдебната реформа в България е пряко свързана с необходимостта от осигуряване на принципа на разделението на властите, основополагащ принцип на правовата държава. Този принцип пряко е свързан с върховенството на закона и осигуряване на оперативната самостоятелност, в рамките на предоставените правомощия не само на изпълнителната и законодателната, но и на съдебната власт. Никъде в света, като че ли не е въведен принципът на Монтескьо за разделението на властите, като в правовите държави, обаче, са създадени необходимите организационни и други условия, всяка отделна власт в своята дейност да е автономна и да изхожда от върховенството на закона, както и да не се допуска каквото и да е външно влияние върху съдебната власт. В различните европейски държави по различен начин е изградена съдебната власт. В повечето държави съд и прокуратура са абсолютно отделени, но в други – прокуратурата е част от съдебната власт . Тъй като България традиционно включва прокуратурата в съдебната власт, не е сега времето още това да се промени, но най-малкото трябва да се гарантира чрез съдебната реформа пълната оперативна самостоятелност не само на съдебната власт като цяло, но и пълната автономност на съда. Затова следва да се осигури, че колегията на съдиите е независима от другата колегия, и дори без пленума може да решава всички въпроси, свързани с организацията на съда, назначаването, обучението и издигането на съдиите, тяхната натовареност, както и да номинира и избира председателите на върховните съдилища, също както за по-нискостоящите съдилища. Тази материя е особено чувствителна, тъй като обществеността изобщо има съмнения, не само относно напредъка в съдебната реформа, а и дали изобщо има условия за това. Липсва консенсус и политическа култура в обществото, партиите, правителството, парламента и неправителствените организации, че това е един от най-важните приоритети на държавата. Разнобой има и относно конкретните мерки за успешна съдебна реформа.

 

Успешната съдебна реформа включва и създаването на подходящи условия, среда и нагласа на всички участници в процеса, за постоянно издигане на квалификацията на съдиите. Съдиите често имат недостатъчна квалификация и опит по важни въпроси, свързани главно с прилагането на икономическите закони, като Търговския закон, Закона за търговския регистър и др., като се десезират от духа на закона и от чувството за справедливост, а прилагат формално една или друга норма, дори да противоречи на друга. Това се отнася особено по въпросите на дружественото право и несъстоятелността, но също така и при по-сложните търговски сделки. Пряка последица на горното са излишните забавяния на съдебните решения, но и което е по-важно, абсолютната непредвидимост относно изхода на спора и често изненада от неадекватно и несправедливо решение. Става дума за непредсказуемост на сроковете и съдържанието на решението, които твърде често са противоречиви. Предварителното обсъждане и предопределяне в медиите и обществеността на необходимото решение или присъда на съда по отделни нашумели казуси, често подхранвани от непремерени изказвания на парламентаристи, представители на обществени организации и граждани, оказват недопустим натиск и влияние върху съда. Затова е необходима промяна и на политическата култура, иначе постоянно ще се подкопава доверието в съдиите и цялата съдебна система, каквито и законодателни промени да се правят и колкото и добри специалисти с безупречен морал да има. Именно затова са належащи такива вътрешни промени, както и промени в заобикалящата среда, които да осигурят независимост на съдиите. Условие за това е наличието на политическата воля, съчетано с обществения консенсус.

 

Действително не бива да се подценява направеното досега, измененията в конституцията и приетите през м. април тази година изменения и допълнения в Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Създаването на 2 отделни колегии, съдийска и прокурорска във ВСС, които действат отделно и независимо и не могат да си влияят (с някои уговорки), е първа огромна позитивна крачка. Двете колегии съставляват пленума на ВСС, като той решава предимно някои общи и организационни въпроси. Позитивно е и въвеждането на явно гласуване при решаването на всички въпроси, като тайното гласуване е останало само при изборите на членовете на ВСС. Намирам за много положително, че ясно са дефинирани, както правомощията на двете колегии, така и на пленума. Колегиите, в съответствие със своята професионална насоченост назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност, длъжни са да правят периодични атестации и налагат предвидените дисциплинарни наказания. Освен това те назначават и освобождават своите ръководители и решават всички въпроси, свързани с организацията и дейността на съответната система от органи. Пленумът от своя страна приема проекта на бюджет, прекратява мандатите на изборни членове, организира квалификацията на кадрите и решава общи за съдебната власт организационни въпроси. Освен това разбира се изслушва и приема годишните доклади и управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Негова е компетенцията също да прави предложения до президента за назначаване на съответните административни ръководители. За пръв път така ясно се дефинират и задачите на инспектората, който трябва да извършва проверки за почтеност на съдии, прокурори и следователи и ще проверява имуществените декларации на същите. Всичко това е важна предпоставка за слагане на силна спирачка върху евентуално съществуващите досега лоши практики. Извършените досега стъпки в посока съдебна реформа със своята транспарентност и общи критерии за повишаването в длъжност, периодичното атестиране, насочващо кадрите към постоянно повишаване на своята квалификация и не на последно място ясното дефиниране на задачите на инспектората, който вече се превръща в деен орган, мисля че създава условие за решаване на голяма част от повдигнатите от ЕК въпроси. Назначаването и издигането на съдиите да става само по посочените ясни критерии и без да се прескачат нива. Така се гради вътрешно доверие и мотивация в системата. 

 

Трябва да се реши и въпроса с критикуваното, нефункциониращо досега случайно разпределение на делата, след като цялото общество го изисква това. Все пак по този въпрос може да се поддържа и подобна на действащата в Германия система, която предвижда разпределението на делата да се извършва първо към най-добрите специалисти по даден вид въпроси и области, след това на по-свободните съдии и чак след това по принципите на случайното разпределение. По този начин като че ли по-добре се осигурява бързо и справедливо правосъдие, а и липсата на обществено доверие в ръководителите на съдилищата би могло да затрудни успешното провеждане на самата съдебна реформа. Като следваща стъпка би следвало да се осигури, че само съдийската колегия може да номинира и избира председателите на върховните съдилища, които да бъдат назначавани по предложение на Пленума от Президента. Заместниците им по правило да се избират само измежду състава на същия съд, ако няма обективна причина за друго решение. 

 

В бъдеще следва да се осигури и децентрализация на самата прокуратура, като се предвиди както независимостта на отделните прокурори от по-високостоящите прокурори, както и възможността периодично главният прокурор да бъде проверяван и да бъде длъжен да отчита своята работа. Важно е в НК да се направят такива промени, които да осигурят ефективната борба срещу корупцията и организирана престъпност, като считам, че тези промени е по-лесно да бъдат извършени бързо в сегашния НК, от колкото да се изготви нов, което е доста трудоемък процес, изискващ продължително време, а в това отношение бързите промени са просто наложителни. Извън посоченото в ЗСВ следва да се осигури и реалното функциониране на принципа за равномерното натоварване на съдиите и постоянното повишаване на тяхната квалификация /което е особено важно при случайния принцип за разпределение/ не по-маловажни са и не само посочени, но и наистина работещи дисциплинарни процедури при забелязани нарушения и констатирани лоши практики, а също така гарантираното прилагане на съдебните решения. Въвеждането на електронно правосъдие е важно средство за осигуряване на бързина и транспарентност и в крайна сметка- справедливост. 

 

За създаването за усещане за сигурност, справедливост и равнопоставеност у инвеститорите следва да се направят и съответните изменения в Търговския закон и Закона за търговския регистър, с оглед предотвратяване кражбите на фирмите. Важно е да се предвиди, че в определен срок ще бъдат депозирани оригиналните документи на дружеството, като регистърът ги съхранява, като по този начин се пресекат всякаква злоупотреба с документи. Еднаквост в прилагането на закона и състезателност при участието следва да гарантират и бъдещи изменения в Закона за обществените поръчки. Именно това са важни предпоставки за предсказуемост, справедливост и бързина в правораздаването. Макар всяка администрация в съвременната правова държава да трябва да притежава подходящи инструменти за борба с корупцията, то наистина следва да се помисли върху възможността за създаването на единен орган за борба с корупцията, която според различни изследвания и доклади се е разпростряла на различни етажи от властта. 

 

Новите изменения в конституцията и ЗСВ могат да бъдат двигател и мотиватор на ВСС да заработи по-ефективно, чрез своите две независими колегии и пленума, като сам инициира мерки и действия, а не се задейства само по идеи и натиск отвън.

 

Владимир Пенков