Тази правна форма най-добре обслужва интересите на дребния и среден капитал, като поради гъвкавостта на модела междувременно се превърна в най-разпространената форма, избрана от физически лица, обединяващи се в извършване на обща стопанска дейност.
Нашият Търговски закон (ТЗ) е бил създаден под силно въздействие на испанското законодателство, както и на германския закон за ООД, което е важно, с оглед тълкуването на съдържанието на възприетите правни разрешения на отделните въпроси.
Такъв въпрос е наследяването на дялове.
Чл. 129, ал. 1 от ТЗ ясно посочва, че „дружественият дял може да се прехвърля и наследява.” В същата алинея изчерпателно се посочват различните хипотези на прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг, респективно на трети лица, а ал.2 предвижда това да става с договор с нотариална заверка на подписите. Прехвърлянето се извършва свободно между съдружници, докато прехвърлянето на дял на трети лица изисква съгласието на другите съдружници. Това е ясно и не възбужда правни спорове.
Никъде законодателят не е предвидил особен ред за придобиване на дял по пътя на наследяването, което може би говори за известна празнота в законодателството, която заслужава да бъде попълнена. Безспорно е обаче, че законодателят в същото време ясно е определил, че делът може да се наследява, и законовата непълнота не може да бъде основание за тълкуване на разпоредби против разума на закона, в посока отричане на правото на наследяване, както за съжаление става у нас от страна на ВКС през последните години. Да не забравяме нито за миг, че при ООД става дума за предпочитаната правна форма на дребния и среден бизнес, използвана главно от физически лица и въпросът за наследяването на починал съдружник играе централна роля.
На всеки наследник съгласно специфичните правила на наследяването, които намират приложение и в случая на наследяването на дял, е отредено да вземе сам окончателно решение, дали приема да наследи дела. Това право на наследниците може да се реализира, или чрез пряко встъпване като съдружници, което надлежно се оформя или чрез отправено изрично волеизявление, включително на свикано специално общо събрание. Недопустимо е обаче, другите съдружници, без да свикат общо събрание и без да се уверят в това, какви са желанията на наследниците, да обсебят дяловете на починалия съдружник. Задължение на дружеството е, да изплати еквивалента на стойността на дела съгласно счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника, с която стойност следва да се намали съответно имуществото на ООД и се изготвя нов счетоводен баланс, ако наследниците пожелаят това. В този случай, те не встъпват като съдружници.
Всякакви действия на другите съдружници в нарушение на закона, като несвикването на общо събрание, непоканването на наследниците, незачитането на тяхната воля, както и неизпълнението на императивни изисквания на закона по отношение правата на съдружниците свързани с наследявания дял, са нищожни.
В този смисъл е и Решение № Ф-129/15.07.1997 г. на ВКС, като се посочва, че „придобиването на дружествен дял, респективно членство в ООД, става по два начина: оригинерно (първично) и чрез правоприемство, а придобиването на членство чрез правоприемство бива два вида: „чрез прехвърляне на дружествен дял и чрез наследяването му – чл. 129, ал. 1 от ТЗ.” При това, ВКС в това решение правно последователно посочва, че ООД с неговите органи не може да откаже на наследника да замести наследодателя в членствените правоотношения, разбира се, ако няма законова пречка да бъде съдружник и дружественият договор не предвижда изрично друго.
За точност трябва да се отбележи, че дружественият договор поначало не може да изключи наследяването по отношение на свързаните с дружествения дял имуществени права, а само възможността наследниците да встъпят на мястото на наследодателя, т.е. да възникне членствено правоотношение. Липсата на изрична уредба в договора означава, че се прилага предвиденият в ТЗ общ принцип на наследяване съгласно чл. 129, ал. 1 и членството в ООД се придобива с факта на смъртта на наследодателя. Пречка за това би била недееспособността.
Общото събрание няма никакви законови правомощия да отнема на наследниците това право на наследяване. Предоставено е на наследника да прецени, дали желае да стане съдружник, т.е. това е опция единствено в негова полза – „само от неговата воля ще зависи дали да стане съдружник или да получи паричния еквивалент на наследеното дялово участие” (Огнян Герджиков – Коментар на търговския закон).
Видно от посоченото, само от волята на наследниците зависи дали да встъпят в ООД, което обстоятелство, разбира се, следва да се отрази в книгата на дяловете, ако има такава, и в търговския регистър, като бъдат задължително приложени от наследниците смъртният акт и актът за наследници. В този смисъл са тълкуванията и на германските автори U.Eisenhardt и R.Fischer, а и на проф. Огнян Герджиков в Коментар на търговския закон – 1994 г.
Изрична е правната разпоредба в испанското законодателство, съгласно което се признава на наследниците по закон или по завещание правното положение на съдружник. Счита се, че доверието, което са имали съдружниците помежду си, се разпростира и върху техните наследници.
Дори ако изхождаме от рестриктивното тълкуване на чл. 129, ал. 1 от страна на ВКС и бъде отказано на наследник по право да встъпи като съдружник в ООД, веднага се изплаща на наследниците еквивалентът от стойността на дружествения дял.
Все пак буди недоумение от правна и житейска гледна точка тълкуването и практиката на ВКС през последните години, изкуствено да разграничава притежавания от съдружника дял в ООД от членствените му правоотношения в ООД, макар именно делът да материализира и основава самите членствени правоотношения, които са иманентни и неделима част от дружествения дял.
При това не е имало никакви изменения в ТЗ, който императивно разпорежда, че дяловете в ООД могат да се наследяват! Навеждат се разсъждения, че съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 членствените права на съдружник автоматично се прекратяват с неговата смърт, като аргумент, че членствените правоотношения безвъзвратно са прекратени.
Това не може и да бъде другояче - та нали точно от момента на прекратяването на членствените права на починалия съдружник, автоматично възникват и се „активират” правата на наследниците, като на това правно основание се създават нови членствени отношения.
Нелогичното, правно абсурдното и изкуствено разграничаване на правата върху дела като имуществено изражение и членствените права, които възникват именно на основание притежавания дял, доведе до различни изкривявания на съдебната практика и практиката в регистърните производства. Решение № 166/30.03.2009 на ВКС, Определение № 464/20.09.1996, Определение № 232/29.03.2002 на ВКС, Решение №161/11.01.2011 на ВКС приемат, че наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права, включително и членствените правоотношения в ООД на съдружник, не преминават автоматично върху неговите наследници. Сякаш законът не дефинира самия дял като участие в имуществото на дружеството. Съгласно чл. 127 от ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството. Именно този дял обосновава всички други права на съдружника. Визираните от ВКС лични членствени правоотношения – новите такива, възникват след встъпването в дружеството от страна на наследника. Наследява се само дружественият дял, а другите права са естествена последица от факта на новото съдружие.
Прилагането на правните норми в нарушение на тяхното съдържание, довежда до допускане на практическо обсебване на дела на починалия съдружник от страна на другия съдружник, дори без да се уведомят наследниците и без да бъдат компенсирани надлежно.
При сегашната практика е съвсем достатъчно съдружникът на починалия друг съдружник, който макар да притежава едва 10% и да няма кой знае какви приноси за развитието на дружеството, по някакъв начин да се е снабдил с друг оригинал или копие на смъртния акт, и без да свиква общо събрание, без покана до наследниците, без надлежен протокол, без изрично да декларира, че не приема за съдружници наследниците (независимо дали на законно или друго основание) и без да заплати еквивалента на имуществените права на наследниците, да посочи в съставен от него протокол с невярно съдържание, че е единствен собственик и поема дела на починалия съдружник - нещо, което безспорно съдържа състава на документно престъпление, внасяйки номинала от регистрирания капитал, за да обсеби практически ООД.
От тук нататък и търговският регистър, и цялата съдебна система сякаш се подчиняват на новосъздаденото от недобросъвестния съдружник положение, който „потривайки ръце” наблюдава безсилието на наследниците да „пробият” правозащитната система. Сигурно накрая правото ще възтържествува, но закъснялата защита от правосъдната система често практически я обезсмисля във визирания от мен случай. Малка утеха ще бъде евентуалното осъдително решение на наказателен съд за извършеното от преживелия съдружник документно престъпление.
И така, този недобросъвестен съдружник ограбва правата и част от труда на живота на починалия съдружник, като дори не изплаща на наследниците финансовия еквивалент на дела.
Затова не следва да се допуска от ВКС тълкуване обратно на съдържанието на императивна правна норма, неотчитайки житейската справедливост и изразената между съдружниците приживе воля, обективирана в дружествения договор. В противен случай огромната загуба от смъртта на съдружника се умножава и с на практика невъзстановими щети за наследниците.
Чрез своята най-нова практика, ВКС допълнително отслабва правните позиции на наследниците, като отделни съдии, включително в СГС, абсурдно посочват, че наследниците нямали правен интерес да искат обезпечение, или пък предвиждат огромни гаранции, тъй като никога не са били съдружници в ООД до този момент и се опасяват да не се увредят интересите на дружеството, без аналогично и еквивалентно да съобразяват, че в същото време дружеството противоправно използува имущество на наследниците и се обогатява от него, без да е компенсирало по какъвто и да е начин за това наследниците.
При въведената от ВКС практика, с решение № Ф-29/08.04.2010 на САС поне се потвърждава, че преди другият съдружник да „поеме” дела на починалия съдружник, същият трябва да е свикал общо събрание, а ако е отказал приемането на наследниците за съдружници, да представи доказателство за уредени имуществени отношения с наследниците. В други случаи от разнообразната съдебна практика и това не се изисква.
Дори ако хипотетично приемем това, че делът не съвпада с членствените правоотношения в ООД, вследствие на което делът практически не може да се наследи, а се наследяват само произтичащите от дела имуществени права, то е съвсем ясно, че може да се откаже приемането на наследниците като съдружници, само ако ООД веднага заплати еквивалента на дела на наследниците.
За всичко това следва да следят служебно и упражняват контрол длъжностните лица по вписванията, особено ако им е било обърнато внимание от наследниците.
Сегашната законова уредба, както в ТЗ така и в Закона за търговския регистър (ЗТР), независимо от празнотите, е достатъчно ясна и изрично предвижда надлежен контрол от страна на съда и регистъра за предотвратяване, респективно прекратяване на самоволно противозаконно обсебване от страна на недобросъвестен съдружник на дела на починалия съдружник без компенсиране на наследниците. Свеждането обаче на дейността на длъжностните лица по вписванията до формално въвеждане на данни без проверка за тяхната съвкупност и без проверка за наличието на изискуемите от закона документи в съответствие с чл. 21, т.4 във връзка с т.5 от ЗТР, води до вписвания, създаващи нестабилност и несигурност за малките и средни предприемачи.
Това налага извода за необходимост от допълнителна квалификация на длъжностните лица по вписванията, както и по-строг професионален надзор върху това, дали са взети предвид всички изискуеми от закона обстоятелства. Разбира се, оценката остава единствено прерогатив на длъжностните лица, но те следва да осъзнават огромната отговорност, която носят и вредите, които могат да нанесат, ако действат небрежно.
При визираните практики освен дисциплинарна отговорност, длъжностните лица би трябвало да носят макар и ограничена материална отговорност, което ще допринесе за подобряване качеството на работата. Освен бързина, регистърът следва да осигурява и точност, иначе предприемачите не могат да разчитат на него.
Често в мотивите на съдебните решения срещаме аргументацията, че наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице, и затова следва да се спазват всички разпоредби за приемане на нов съдружник на собствено основание, след решение на общото събрание. Посочва се, че не делът, а правото на членство дава право на участие в управлението на дружеството.
От Решение № 90/23.06.2010 на ВАС пък разбираме, че наследниците на съдружника „се явяват приобретатели на дяловете му”, но същевременно били „трети лица” за дружеството, поради което могли да придобият членствени права само по пътя на приемането на нови членове.
Във всички визирани горе решения на съдилищата се признава от една страна, че предмет на наследяването е „единствено дружественият дял.” Но от съществуването на изричната законова регламентация за прехвърляне на дяловете се прави правно абсолютно необоснованият и абсурден извод, че няма друг начин за придобиване на дялове, освен прехвърлянето на дялове между съдружници или пък приемането на трети лица като съдружници.
Сякаш в ТЗ не е ясно дефинирано в чл. 129, ал. 1, че наред с прехвърлянето на дялове, дяловете „може да се наследяват.”
Сякаш е трудно да се направи логичното правно заключение, че възможността за наследяване единствено зависи от волята на наследниците, и изобщо не може да зависи от волята и решението на общото събрание и още по-малко от волята на другия съдружник (ако ООД е било с двама съдружници), на когото законът не предоставя никакви допълнителни права и компетенции свързани с факта на смъртта на другия съдружник. Всички права възникват директно и пряко в полза на наследниците, ако те приемат да встъпят в дружеството и няма законови пречки и дружественият договор не е предписал условия за встъпване, на които някои от наследниците не отговарят. Останалите съдружници са задължени само да предприемат необходимите технически стъпки за осигуряване на встъпването на наследниците.
И сега съдилищата не оспорват правото наследниците да предоставят правата върху дела на друг съдружник, от което само може да се направи правно обоснованият извод, че това право по никакъв начин не може да се обсеби от останалите съдружници, като те по собствено усмотрение, използвайки правната форма на решение на общото събрание, се разпореждат с дела на починалия съдружник, отнемайки това законно право на наследниците, практически обсебвайки дела.
Абсурдно пък изглежда често срещаната, но търпяна както от регистъра, така и от съда хипотеза, при която останалият сам друг съдружник, представяйки единствено протокол, че се обявява за едноличен собственик и като такъв поема дяловете на починалия съдружник и като единствено доказателство представя, незнайно как получен втори оригинал на смъртен акт, върху който дори няма право, обсебва цялото ООД.
За съжаление, това изкуствено разграничаване на дела в ООД от членствените права, води до пропуски в контрола при вписванията на промените в търговския регистър, като не се изисква най-малкото доказателство за това, че надлежно е било свикано общо събрание, и че отношенията с наследниците са били уредени по един или друг начин.
Неприемлива, и дори правно непоносима е сегашната практика, регистърът и съдът на практика да „охраняват” дори присвоените противоправно права на преживелите съдружници, и изобщо да неглижират правата на наследниците, каквито обстоятелства и случаи посочих по-горе.
Често ощетените наследници, вече превърнали се в слаба страна, при завеждане на искове и молби за обезпечение, трябва да разберат, че квалифицирани като трети лица що се касае до ООД, нямат правен интерес, или пък, че не е обоснована претенцията им за значително обезпечение, тъй като това можело да увреди дружеството.
Затова, час по-скоро следва да се допълни ТЗ в смисъл, че наследяването на дяловете на починал съдружник се решава единствено от самите наследници без намеса от общото събрание, стига да няма законови пречки или такива, посочени в дружествения договор.
ТЗ следва да дефинира и точните стъпки за встъпване на наследниците като съдружници в ООД.
За всички случаи, в които наследниците по една или друга причина не стават съдружници, ТЗ следва изрично да посочи, че ООД следва веднага да им изплати еквивалента от дела или да е подписано споразумение с наследниците за условията на уреждане на имуществените последици. Ако това не е налице, наследниците по право встъпват в ООД като съдружници.
Съответно следва да се измени и допълни ЗТР, който да задължава длъжностните лица по вписването да проверяват наличността на всички документи и при липса на някои от тях или при входиране на възражение от наследниците, с посочване на данни за заведен иск, да спрат регистрацията до отстраняване на пропуските, респективно до произнасяне на съда. За пропуски следва да се предвиди дисциплинарна и материална отговорност.
В противен случай сме изправени пред ситуация на практическа невъзможност наследниците, които са ощетени от недобросъвестните съдружници, да защитят надлежно своите права, често в изгода на интересите и на самото ООД.
При изричната норма на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е правно недопустимо наследниците на починалия съдружник да бъдат приравнявани на обикновени, несвързани с ООД трети лица, а преживелите съдружници да се ползват от несъществуващи права вследствие смъртта на съдружника им – по-големи от правата на самите наследници.
В противен случай, този дребен или среден бизнес ще премине към използуването на АД – типично за едрия бизнес и участниците на фондовата борса, където визираните проблеми за наследяване не съществуват, макар тази форма да не е подходяща за тях.
Да не забравяме също така, че нашият ТЗ е пряко повлиян от испанското и германското право, поради което всяко рестриктивно тълкуване на непълнотите в закона, стигащи до тълкуване contra legem на смисъла и значението от възможността за наследяване на дялове, неотчитайки волята и съображенията на законодателя, следва да се считат грешни и несъответстващи на волята на законодателя.
Препоръчително е и в тази насока да се допълни законодателството с оглед избягване на все по-чести злоупотреби от страна на недобросъвестни съдружници, които използвайки смъртта на своя съдружник, практически обсебват ООД, без в същото време дори да са изплатили еквивалента на стойността на дела.
По този начин се оказва, че правният статут на наследниците дори е по-лош от този на третите лица, кандидатстващи да закупят дял, като те са приравнени на изключен съдружник – нещо, което по възможно най-бърз начин следва да се прекрати, тъй като именно ООД е типичната и предпочитана правна форма на дребния и среден бизнес, а именно в тези случаи възниква често хипотезата на смърт на съдружник и наследяването на дял, предвидено изрично като възможност в нашия ТЗ.
Наследниците според практиката на съдилищата от една страна имат право да се разпореждат с дела, който наследяват, като насочат дела към някой от преживелите съдружници, а същевременно, без да е налице такава хипотеза, същите съдилища в някои случаи допускат едностранно действие на т.н. „поемане” (т.е. обсебване) на дела от преживелия съдружник, който „встъпва” в посочените горе и признати от съда дори при рестриктивното тълкуване на чл. 129, ал. 1 права на наследниците за наследяване на имуществените права от дружествения дял. Наследниците дори не подозират в този момент за тези действия и са поставени пред свършен факт, в изключително тежко от правна гледна точка положение. За това им се налага да водят многогодишни правни спорове и съдебни битки, които дори след години да завършат успешно за наследниците, поради декапитализирано и разграбено ООД не могат да доведат до желания резултат.
Продължението на тази поначало „сбъркана” практика е, че тези други съдружници, както и дружеството не могат да бъдат „принуждавани” да изплатят еквивалента на наследения дял на наследниците – също изрично предвидено в ТЗ, тъй като съдилищата не са така загрижени за правата на по-слабата страна.
При изричната разпоредба на чл. 129, ал. 1, която предвижда наследяването на дружествения дял, ако не са налице законови или други пречки за това като опция на наследниците, която не зависи от волята на общото събрание или какъвто и да е друг съдружник, когато същите са били възпрепятствани от другите съдружници и не са били в състояние да встъпят в ООД като съдружници, те на общо основание би следвало да имат правна възможност да завеждат искове по чл. 71 от ТЗ. Самите членствени права, независимо в кой момент са били регистрирани, настъпват автоматично със смъртта на наследодателя, който е бил съдружник.
Застъпваният от съдилищата възглед, че наследниците нямат право на иск по чл. 71, тъй като в нито един момент не са били съдружници, показва само колко е опасно рестриктивното тълкуване чл. 121, ал. 1, което води до загуба на възможността от страна на наследниците, които докажат, че не е имало пречка за наследяването на дела и са приели тази законова опция да встъпят като съдружници в ООД, да защитят правата си.
Приемането на съответни изменения и допълнения в ТЗ и в ЗТР, значително допринасящи за утвърждаването на ООД като предпочитаната правна форма на дребното и средно предприемачество, ще създаде увереност и сигурност у физическите лица, обединили се за извършване на съвместна стопанска дейност, а техните наследници ще могат да наследяват дружествения дял, каквото е било и намерението на тези физически лица при създаването на ООД, ако не са предвидили друго в дружествения договор.
Владимир Пенков
