14-01-2022
Кога ще се въведе електронно правосъдие?
Въвеждането от 01.07 тази година на изцяло нова електронна система за управление в съдебната власт е окуражаваща стъпка към въвеждане на цялостно и чакано от всички електронно правосъдие

Приближаваме ли се до възможността всички страни в процеса и самият съд да извършват определени процесуални действия изцяло онлайн? Разбира се, това включва и пълния достъп до всички материали по делото, но предвижда и платформа за комуникация със съда.

 

По този начин ще се ускори правосъдието, като същевременно се подобри неговото качество, транспарентност и прогнозируемост. Това би имало важно значение в контекста за съдебната реформа, но и в стопанското развитие.

 

Новата система включва две основни среди – външна (ЕПЕП – Единен портал за електронно правосъдие) и вътрешна съдебна (ЕИСС – Единна информационна система на съдилищата), които следва да си взаимодействат в улеснение на страните и служителите на съда. Планира се ЕПЕП да предоставя възможност на гражданите/участниците в процеса да подават документи и да извършват други процесуални действия онлайн, да правят справки по делата и др.

 

Вътрешната информационна система – ЕИСС, от своя страна, ще се ползва от служителите на съдебната власт. В нея ще се образуват електронните дела и ще се съдържат всички документи, създадени или предоставени от участниците в процеса. Това означава, че посредством успешната координация между ЕПЕП и ЕИСС, съдът и неговите служители ще получават информация в реално време за всички действия на страните.

 

Третият елемент и стълб на концепцията за е-правосъдие, който най-вече следва да осигури желаната гъвкавост и динамичност на процеса, е т.нар. електронно призоваване. Новата правна рамка в тази връзка предвижда всички държавни органи, финансови институции, дружествата за комунални услуги и адвокатите, както и изрично поискалите страни, да се призовават само по електронен път. При ефективна работа на системата по този начин неизбежно с времето ще отпаднат забавянията по делата и недобросъвестното „шиканиране“ на процеса.

 

За да се осигури стабилно използване на тези системи в правосъдието е необходимо обаче да бъдат допълнително обсъдени някои технически пропуски, включително достъпа до информация на софтуерни специалисти, касаещи и независимостта на съдебната власт.

 

На практика, на този етап регистрираните в ЕПЕП лица са лишени от възможността (дори с квалифициран електронен подпис) да извършват проверки по делата и да преглеждат съдържанието на издадените от съда актове по конкретно дело.

 

Това е сериозна спънка в работата на правните консултанти, тъй като преди въвеждането на новата система, значителна част от съдилищата разполагаха със собствени платформи (уебсайтове), в които поддържаха актуална информация за делата с възможност за справка. Откакто бяха приети коментираните законодателни промени, посочената „автономност“ на съдилищата бе прекратена, съответно, техните платформи са или заличени, или не поддържат актуална информация. 

 

Задължително е, на първо време, осигуряването на възможност за извършване на подробни онлайн справки по делата и преглед на съдържанието на съдебни актове и други документи.  При сегашната липса на достъп до конкретно дело по него са видими единствено датите на постановяване на определен съдебен акт, без опция за отваряне на документа.

 

Допълнителен бонус би представлявало осигуряването на онлайн достъп до всички материали (доказателства и др.) по конкретно дело, което ще разтовари служителите на съда от ежедневни справки по телефона.

 

Важно ще бъде също така доразвиването на вече планирания модул „формуляри на документи“, чиито образци страните да могат да ползват, за да подават към съдилищата съответните документи (искови молби, заявления за издаване на заповед за изпълнение и др.).

 

Подобна иновация би била от изключителна полза за онези участници в процеса, които не разполагат с юридическо образование, съответно би осигурила достъпно и видимо правосъдие за гражданите.

 

Следва да бъде разгледан и въпросът за паралелното протичане на производствата във „физическа“ и в онлайн среда. Потенциал за допускане на пропуски при едновременното използване на електронен и „хартиен“ модел съществува поради различния режим на призоваване (към настоящия момент) по отношение на различните категории субекти/участници в процеса. Така например, за определени лица – кредитни и финансови институции, нотариуси и др, призоваването вече се извършва само електронно – чрез ЕПЕП или електронна препоръчана поща.

 

За адвокатите обаче новият модел за призоваване ще се прилага едва от юни 2022 г., което означава, че за тях все още в сила е „старият“ режим. За останалите лица връчването по електронен път към момента представлява опция, но не и задължение, тоест все още в материалите към съда може да бъде посочен „физически“ адрес, на който да се получават съобщения и призовки по делото на хартиен носител.

 

Препоръчваме в най-кратки срокове да бъде предвиден унифициран режим за призоваване на всички участници в процеса, което ще намали риска от извършване на процесуални нарушения. На този етап е планирано това да се случи до 30 юни 2022 г.

 

Трябва да се осигури също възможност за регистрация в системата чрез КЕП с цел избягване на генерирането на хартиени формуляри и излишни посещения в съда. Това значително би улеснило процедурата и би мотивирало лицата да започнат да използват системата, тъй като ще се избегне сблъскването с неясноти от различно естество, например - пред коя институция (кой съд) и по какъв ред следва да бъде подадено заявлението, за да може лицето да придобие качеството „потребител“ на ЕПЕП.

 

Намирането на ефикасни решения по горните въпроси е от съществено значение за успешната работа на „трите стълба“ на електронното правосъдие, което неминуемо ще ускори съдебните производства, ще осигури по-лесната проследимост на делата, съответно ще предостави нужните гаранции за гражданите и бизнеса по отношение на защитата на техните законни права и интереси.

 

 

 Павел Цанов     Борис Стрижлев